Българският офицер и политик, полковник Христо Калфов, е един от близките сподвижници на Александър Цанков и външен министър на България през 1923-1926 г. По време на Втората световна война той е председател на Народното събрание от 1941-44 г.
Христо Калфов е роден на 28 октомври 1883 година в Калофер. През 1903 година той завършва Военното училище в София, а през 1911 година и Торинската военна академия в Италия. След завръщането си в България Калфов за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери.
По време на Балканската война той е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I , след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III, a от 1918 година и негов флигеладютант.
През септември 1922 година Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник. През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат, а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков. Като такъв той подписва Българо-гръцкия договор Калфов-Политис.
Калфов е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 година, Калфов се присъединява към Народното социално движение. Напуска го след преврата от 19 май 1934 година, а през 1936 година прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия. През 1941 година Калфов става председател на 25-тото Обикновено народно събрание.
След Деветосептемврийския преврата през 1944 година Христо Калфов е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 година.
Реабилитиран е през 1996 година с Решение №243 на Върховния съд.
Автор: Тони
Христо Калфов е роден на 28 октомври 1883 година в Калофер. През 1903 година той завършва Военното училище в София, а през 1911 година и Торинската военна академия в Италия. След завръщането си в България Калфов за кратко служи в Четвърти артилерийски полк и в Школата за запасни офицери.
По време на Балканската война той е офицер за особени поръчки при главнокомандващия цар Фердинанд I , след което остава на служба в двореца. Там той е учител на бъдещия цар Борис III, a от 1918 година и негов флигеладютант.
През септември 1922 година Христо Калфов напуска службата си и се уволнява от армията с чин полковник. През следващите месеци той участва в подготовката на Деветоюнския преврат, а след неговото осъществяване става министър на външните работи и изповеданията в правителствата на Александър Цанков. Като такъв той подписва Българо-гръцкия договор Калфов-Политис.
Калфов е и сред водачите на Демократическия сговор и неговото цанковистко крило. След разцеплението на Демократическия сговор през 1932 година, Калфов се присъединява към Народното социално движение. Напуска го след преврата от 19 май 1934 година, а през 1936 година прави неуспешен опит да основе Държавна социална партия. През 1941 година Калфов става председател на 25-тото Обикновено народно събрание.
След Деветосептемврийския преврата през 1944 година Христо Калфов е осъден на смърт от т. нар. Народен съд и е екзекутиран на 1 февруари 1945 година.
Реабилитиран е през 1996 година с Решение №243 на Върховния съд.