Неофит Хилендарец, известен повече като Неофит Бозвели е български духовник, един от водачите на националното просветно и църковно движение през Възраждането.
Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот. През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност. Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византиос, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит, Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в Света гора. Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.
След заточението си Неофит Бозвели се установява в Цариград. Той преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта.
Бозвели търси подкрепата на българските занаятчии, сближава се с архимандрит Иларион Макариополски. Продължава борбата им за църковна независимост. По време на затворническия си живот през 1841 – 1844 г. Бозвели написва съчиненията: “Просвещений европеец, полумершая”, “Мати Болгария и син Болгарии”, “Любопитно простий разговор”, но така и не ги издава, погълнат от обществено-политическите кроежи и борби.
Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора - в Хилендарския манастир и във Великата Ларва, където при мизерни условия и духовен тормоз умира на 4.06.1848 година. Смъртта на Бозвели нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.
Автор: Тони
Неофит Бозвели е роден през 1785 година в Котел. Замонашва се в Хилендарския манастир около 1810 година, след което започва да пътува като таксидиот. През 1813 година се намира в Свищов, където се установява и се заема с книжовна и учителска дейност. Посещава за кратко Сърбия и след това се установява в Търново. Там обикаля различни селища и манастири от епархията и с патриотичните си проповеди разбужда националното съзнание на българите. Това му спечелва славата на един от водачите в борбата срещу гръцкото духовенство.
През 1839 година българите от Търновската епархия правят опит да поставят Неофит Бозвели на мястото на дотогавашния гръцки митрополит, но заминалите за Цариград пратеници са подкупени от служителите на Цариградската патриаршия. За митрополит на Търново е назначен друг грък на име Неофит Византиос, а Бозвели е определен за негов протосингел. След пристигането на новия митрополит, Бозвели отказва да изпълнява задълженията си и се оттегля в Лясковския манастир. Обвинен в неподчинение, през април 1841 година той е заточен в Света гора. Той остава там до август следващата година, като прекарва това време в Хилендарския и Зографския манастир и в манастира Дионисият.
След заточението си Неофит Бозвели се установява в Цариград. Той преценява, че градът предлага благоприятни условия за продължаване на борбата с Патриаршията, поради наличието на западни дипломати и реформаторските обещания на Високата порта.
Бозвели търси подкрепата на българските занаятчии, сближава се с архимандрит Иларион Макариополски. Продължава борбата им за църковна независимост. По време на затворническия си живот през 1841 – 1844 г. Бозвели написва съчиненията: “Просвещений европеец, полумершая”, “Мати Болгария и син Болгарии”, “Любопитно простий разговор”, но така и не ги издава, погълнат от обществено-политическите кроежи и борби.
Дейността на Бозвели в столицата на Османската империя и критиката му към гръцкото духовенство довежда през 1845 година до второ негово заточение в Света гора - в Хилендарския манастир и във Великата Ларва, където при мизерни условия и духовен тормоз умира на 4.06.1848 година. Смъртта на Бозвели нанася тежък удар върху българското църковно-национално движение.
Приживе Неофит Бозвели написва “Разговор на любородните”, “Здраваго разума разговор”, “Разговор с един бесарабски българин”.
Името на Неофит Бозвели е пример в продължаващата борба за самостоятелност на българската църква. Съчиненията му стават част от Възрожденската ни култура.