Старозагорското въстание е един от неуспешните опити за масово въоръжено въстание на българите в Османската империя.
На 12 август 1875 година БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.
В уречения ден 16 септември 1875 година , обаче, се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
Селата около Стара Загора, обаче, се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово.
В Шуменско и Русенско действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава ясен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.
Организаторите на въстанието или са арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Турската власт, обаче, е стресната, започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.
Автор: Тони
На 12 август 1875 година БРЦК взима решение за подготовка на всенародно въстание, като за ръководители са определени Стефан Стамболов и Никола Обретенов, а за център се избира Стара Загора.
В уречения ден 16 септември 1875 година , обаче, се събира твърде малък брой четници и въстанието се проваля. Въстаниците от Стара Загора не дават нито един изстрел в сражение. Някои от бунтовниците се скриват или емигрират от страната, гонени от турците, но други, като братята Михаил и Георги Жекови, не успяват да се спасят. Преследвани от турска потеря, братята се скриват в плевня. Въпреки че са обградени от врага, те отказват да се предадат и повеждат неравна борба. След кратка стрелба турците подпалват плевнята. Михаил умира вътре, а по-малкият, Георги, е пронизан от няколко куршума на входа и впоследствие също изгаря.
Селата около Стара Загора, обаче, се вдигат на бунт. Над 800 души участват в образуваните 6 големи селски чети. Повечето от тях се разпръсват, когато става ясен неуспехът на въстанието, освен четите на Руси Бакърджията (100-120 души) и на Стефан Чифутов (105 души), които са разбити в сражения с турците в околностите на село Елхово.
В Шуменско и Русенско действат 2 малки чети, които обаче скоро се разпадат, когато става ясен неуспехът на въстанието.
Въпреки малкия обхват на Старозагорското въстание, то дава ясен знак, че на дневен ред в българското общество е подготовката на мащабна освободителна акция, която по-късно ще привлече вниманието на Великите сили, каквото е Априлското въстание.
Организаторите на въстанието или са арестувани, или са принудени да се укрият и емигрират. Турската власт, обаче, е стресната, започва масови арести и на практика разбива революционната мрежа в района, от което ще пострада и въстанието през следващата, 1876 г.