Одрински мирен договор

Изострянето на Източния въпрос заради поддръжката от страна на Русия на национално-освободителното движение в Гърция предизвиква Руско-турската война 1828-29 година. Тя е наричана още Войната на Адрианополския мир.

2011-09-14 00:07:34

Изострянето на Източния въпрос заради поддръжката от страна на Русия на национално-освободителното движение в Гърция предизвиква Руско-турската война 1828-29 година. Тя е наричана още Войната на Адрианополския мир.

Войната е обявена през декември 1827 година от турския султан, който отменя всички предишни руско-турски договори и провъзгласява свещена война против Русия.
Войната се води на два фронта - Балкан ски и Кавказки.

Военните действия започват през април 1828 година, когато Втора руска армия със състав от около 95 000 души форсира Дунав, преминава Добруджа и обсажда Шумен, Варна и Силистра. Руската армия е командвана от генерал Иван Дибич-Забалкански.

Българи от тракийската област масово участват във войната на страната на руснаците. Турските сили наброяват около 125 000 души. В края на септември руски войски превземат Варна. На кавказкия фронт Русия има по-големи успехи Кавказкият корпус успява да превземе турските крепости Карс, Анапа, Поти и др.

В началото на 1829 година започва второто настъпление на руската армия на Балканския полуостров. През юни тя превзема Силистра, преминава Стара планина и окупира Тракия. На 20 август 1829 година руски части влизат в Одрин. За първи път градът е превзет от руската армия. Това предизвиква паника в столицата на Османската империя и подтиква султана към търсене на възможности за подписване на примирие с Русия.

Войната завършва с Одринския мирен договор, който е подписан на 14 септември 1829 година. С договора се потвърждават руските права в устието на Дунав и по черноморското крайбрежие на Кавказ (без Батуми, Грузия и част от Армения). Гърция получава самостоятелност, но е задължена да плаща данък на султана (през 1830 година тя е освободена от данъка и е обявена за независима държава). Договорът потвърждава и разширява автономията на Молдова, Влашко и Сърбия. Даден е 18 месечен срок, в който християните, поданици на Османската империя, имат право да продадат имуществото си и да се изселят безпрепятствено в Русия. В резултат от тази клауза на договора настъпва най-голямата изселническа вълна на тракийски българи от Югоизточна България към Бесарабия, част от която не се заселва там, а остава в Добруджа. Автор: Тони