Генералното сражение между руската и наполеоновата армии в Отечествената война на 14 септември 1812 г., т. нар. Бородинска битка, която продължила 14 часа, е една от най-големите битки в епохата на Наполеоновите войни и въобще в световната история.
Бородинската битка се характеризира с голяма ожесточеност, страховити атаки от страна на французите, свирепи ръкопашни боеве на Шевардинския редут, Багратионовите флеши и др.. Късно след обед, след като са вкарали в боя всички свои резерви, французите успяват най-накрая да превземат редутите на левия руски фланг. Руската армия обаче отстъпва организирано, като от своя страна Кутузов заповядва обща кавалерийска атака на срещуположния фланг.
Рейдът на руснаците е толкова впечатляващ, че Наполеон се отказва от идеята да изпрати гвардията в помощ на френското дясно крило, което да доразвие успеха. Нощта пада и сражението на практика завършва без победител. В късните часове руската армия отстъпва и от другите си позиции и това вбесява френския император, понеже той се надява да я довърши на следващия ден, макар самите французи да са силно обезкръвени.
Докато руската армия съществува, съществува и руската съпротивителна мощ и самата Русия. По-късно страховете на Наполеон оправдават напълно.
Основната грешка на Наполеон в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира териториите по пътя Смоленск- Москва и неговите войници започват да тормозят населението. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война в защита на вярата и отечеството.
Въпреки фиктивната победа на Наполеон в Бородинската битка, Отечествената война (1812-1813 г.) е спечелена от Русия и това позволява там да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години.
Автор: Тони
Бородинската битка се характеризира с голяма ожесточеност, страховити атаки от страна на французите, свирепи ръкопашни боеве на Шевардинския редут, Багратионовите флеши и др.. Късно след обед, след като са вкарали в боя всички свои резерви, французите успяват най-накрая да превземат редутите на левия руски фланг. Руската армия обаче отстъпва организирано, като от своя страна Кутузов заповядва обща кавалерийска атака на срещуположния фланг.
Рейдът на руснаците е толкова впечатляващ, че Наполеон се отказва от идеята да изпрати гвардията в помощ на френското дясно крило, което да доразвие успеха. Нощта пада и сражението на практика завършва без победител. В късните часове руската армия отстъпва и от другите си позиции и това вбесява френския император, понеже той се надява да я довърши на следващия ден, макар самите французи да са силно обезкръвени.
Докато руската армия съществува, съществува и руската съпротивителна мощ и самата Русия. По-късно страховете на Наполеон оправдават напълно.
Основната грешка на Наполеон в руския поход е не толкова военна, колкото политическа. Вместо да даде свобода на руския народ като разруши феодално-крепостническата система, премахне самодържавието и въведе конституционно управление, той окупира териториите по пътя Смоленск- Москва и неговите войници започват да тормозят населението. Това позволява на Александър I и царедворците да го обявят за враг на Русия и на православната вяра. Целият руски народ се вдига на война в защита на вярата и отечеството.
Въпреки фиктивната победа на Наполеон в Бородинската битка, Отечествената война (1812-1813 г.) е спечелена от Русия и това позволява там да се съхрани самодържавието в продължение на повече от 100 години.