Международният договор подписан в Москва на 12 септември 1990 година е наречен Договор за окончателното решение по отношение на Германия или Договор ‘Две плюс Четири” . Той влиза в сила от 15 март 1991 година.
Договорът признава суверенитета на Федерална република Германия върху бившата Германска демократична република в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите велики сили, победителки от Втората световна война. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.
В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер Джулио Андреоти предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов пангерманизъм. Против е и холандският премиер по това време - Руд Люберс.
Според Франсоа Митеран, Европа "не е дозряла за подобна стъпка". В Полша също не са във възторг от идеята. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент Михаил Горбачов, военния контингент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР. САЩ изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън НАТО..
Първата стъпка по темата предприема Николай Португалов ит КГБ (изпратен от Виктор Фалин), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера Хелмут Кол - Хорст Телчик.
Португалов дава принципното си съгласие за обединението, но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ, разбирайки за съветските условия, от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.
На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в Източна Европа остават Румъния и България, понеже Полша, Чехословакия и Унгария ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.
Начало на преговорите за международно саниране на падането на Берлинската стена се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.
В хода на преговорите въпросът за промененото статукво остава отворен. На 10 септември 1991 г. по време на телефонен разговор между последния съветски президент Михаил Горбачов и Хелмут Кол се постига договореност за оттеглянето на съветските войски от ГДР до края на 1994 г., като Германия поема разходите. Преговорите са мъчителни най-вече поради позицията на Франция и Великобритания по тях. Тези две страни настояват процесът на обединение да се отложи за по-дълъг период от време, опасявайки се от прекалено германско засилване на Стария континент. Британското правителство прави последен отчаян опит да забави процеса на обединение, като изисква неприемливото за съветската страна искане след обединението британските войски да имат правото на провеждане на военни учения на територията на бившата ГДР. Съветската страна отхвърля това искане категорично.
В крайна сметка, в нощта на 11-ти срещу 12-ти септември държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, по настояване на немския си колега Ханд-Дитрих Геншер успява да убеди британската страна да оттегли това свое искане, с което отпада и последната дипломатическа пречка за международно признание на обединението на Германия.
Договорът окончателно решил обединението на Германия от съюзниците през Втората световна война е ратифициран от всички страни по него, като последната ратификация е на Върховния съвет на СССР от 4 март 1991 година.
Договорът възстановява немското единство и окончателно потвърждава пълния суверенитет на Германия над територията на двете немски държави, включително и по отношение на своите вътрешни и външни работи. Единна Германия включва териториите на ГДР, Федерална република Германия и Западен Берлин, като тя се отказва от териториални претенции към съседни страни, като същевременно потвърждава отказа на немската държава от производство, притежаване и разпореждане с ядрени, биологични и химически оръжия.
Въоръжените сили на обединена Германия в рамките на 3-4 години трябва да се сведат до 370 000 души. Съветските войски от територията на бившата ГДР следва да завършат изтеглянето си до края на 1994 г., а чужди, негермански, войски и ядрени оръжия и установки за изстрелването им няма за в бъдеще да бъдат разполагани на територията на бившата ГДР.
Автор: Тони
Договорът признава суверенитета на Федерална република Германия върху бившата Германска демократична република в резултат от преговорите във формат "две плюс четири" - ФРГ и ГДР, и четирите велики сили, победителки от Втората световна война. Това е актът, по силата на който е променено за първи път териториалното статукво в Европа след края на Втората световна война.
В разгара на възникналата ситуация в началото на месец ноември 1989 г. италианският премиер Джулио Андреоти предупреждава, че в случай на ново германско обединение, възниква опасност от нов пангерманизъм. Против е и холандският премиер по това време - Руд Люберс.
Според Франсоа Митеран, Европа "не е дозряла за подобна стъпка". В Полша също не са във възторг от идеята. Британският премиер Маргарет Тачър е най-категорична в началото - няма да допусне обединение на Германия, като даже моли последния съветски президент Михаил Горбачов, военния контингент на СССР да остане възможно най-дълго в ГДР. САЩ изключват възможността да се водят международни разговори за обединение, в случай че, бъдеща обединена Германия остане извън НАТО..
Първата стъпка по темата предприема Николай Португалов ит КГБ (изпратен от Виктор Фалин), разговаряйки като специален съветски пратеник и представител със съветника на канцлера Хелмут Кол - Хорст Телчик.
Португалов дава принципното си съгласие за обединението, но при две важни условия - излизане на Германия от НАТО и изтегляне на американските ядрени оръжия от територията на страната. САЩ, разбирайки за съветските условия, от своя страна поставят свое непреодолимо препятствие - Германия да е в НАТО.
На 20 януари 1990 г. Тачър и Митеран стигат до извода, че за англо-френско влияние в Източна Европа остават Румъния и България, понеже Полша, Чехословакия и Унгария ще попаднат неминуемо под бъдеща немска доминанта.
На 10 февруари 1990 г. Михаил Горбачов завява, че германците сами трябва да решат по кой път да поемат.
Начало на преговорите за международно саниране на падането на Берлинската стена се слага по време на конференция на тема "Открито небе", състояла се в Отава на 13 февруари 1990 г. Преговорите във формат "две плюс четири" са проведени в четири кръга: 5 май в Бон, 22 юни в Берлин, 17 юли в Париж (с участието на Полша) и на 12 септември в Москва.
В хода на преговорите въпросът за промененото статукво остава отворен. На 10 септември 1991 г. по време на телефонен разговор между последния съветски президент Михаил Горбачов и Хелмут Кол се постига договореност за оттеглянето на съветските войски от ГДР до края на 1994 г., като Германия поема разходите. Преговорите са мъчителни най-вече поради позицията на Франция и Великобритания по тях. Тези две страни настояват процесът на обединение да се отложи за по-дълъг период от време, опасявайки се от прекалено германско засилване на Стария континент. Британското правителство прави последен отчаян опит да забави процеса на обединение, като изисква неприемливото за съветската страна искане след обединението британските войски да имат правото на провеждане на военни учения на територията на бившата ГДР. Съветската страна отхвърля това искане категорично.
В крайна сметка, в нощта на 11-ти срещу 12-ти септември държавният секретар на САЩ Джеймс Бейкър, по настояване на немския си колега Ханд-Дитрих Геншер успява да убеди британската страна да оттегли това свое искане, с което отпада и последната дипломатическа пречка за международно признание на обединението на Германия.
Договорът окончателно решил обединението на Германия от съюзниците през Втората световна война е ратифициран от всички страни по него, като последната ратификация е на Върховния съвет на СССР от 4 март 1991 година.
Договорът възстановява немското единство и окончателно потвърждава пълния суверенитет на Германия над територията на двете немски държави, включително и по отношение на своите вътрешни и външни работи. Единна Германия включва териториите на ГДР, Федерална република Германия и Западен Берлин, като тя се отказва от териториални претенции към съседни страни, като същевременно потвърждава отказа на немската държава от производство, притежаване и разпореждане с ядрени, биологични и химически оръжия.
Въоръжените сили на обединена Германия в рамките на 3-4 години трябва да се сведат до 370 000 души. Съветските войски от територията на бившата ГДР следва да завършат изтеглянето си до края на 1994 г., а чужди, негермански, войски и ядрени оръжия и установки за изстрелването им няма за в бъдеще да бъдат разполагани на територията на бившата ГДР.