Българският офицер, майор Атанас Узунов, е герой от Сръбско-българската война от 1885 година и участник в национално-освободителните борби, опълченец в Руско-турската война 1877-78 година.
Узунов е роден през 1857 година в Русчук. Той участва в Старозагорското въстание, организирано от БРЦК. Въстаник е в Червеноводската чета. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.
Узунов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година през 1876 г., сражавайки се при гр. Зайчар и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса.
При обявяване на Руско-турската война 1877-78 година Атанас Узунов се записва в Българското опълчение. Той е опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на вр. Шипка, Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст. и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 година.
След Освобождението Атанас Узунов служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна дружина, а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска Сапьорна рота. Той е първият офицер в Българската войска , който завършва Военно-инженерната академия в Санкт-Петербург.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година Атанас Узунов е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като Одрин и Тутракан.
В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник. Обсаден във Видин, Узунов е призован от сръбския генерал Лешанин, герой от Сръбско-турската война, да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. я принуждава да се оттегли.
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 година, за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари с.г. на платото „Левенттабия“ край Русе.
Атанас Узунов е обявен за почетен гражданин на Видин. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в гр. Русе.
Автор: Тони
Узунов е роден през 1857 година в Русчук. Той участва в Старозагорското въстание, организирано от БРЦК. Въстаник е в Червеноводската чета. След неуспеха на въстанието емигрира в Румъния.
Узунов участва като доброволец в Сръбско-турската война през 1876 година през 1876 г., сражавайки се при гр. Зайчар и гр. Корито. Същата година постъпва на служба в 60-и Заморски Пехотен полк на Руската армия. След войната завършва Юнкерското Пехотно училище в Одеса.
При обявяване на Руско-турската война 1877-78 година Атанас Узунов се записва в Българското опълчение. Той е опълченец в III-а рота на II-а Опълченска дружина. Участва в боя при Стара Загора, сражава се на вр. Шипка, Шейновската битка и в Котленския балкан. Награден с Войнишки кръст „Свети Георги“ IV ст. и е повишен в офицерско звание прапоршчик през 1878 година.
След Освобождението Атанас Узунов служи в Източнорумелийската милиция. Постъпва във II-а Кюстендилска Пехотна дружина, а след това в XXII-а Пазарджишка Пехотна дружина и I-а Софийска Сапьорна рота. Той е първият офицер в Българската войска , който завършва Военно-инженерната академия в Санкт-Петербург.
По време на Сръбско-българската война от 1885 година Атанас Узунов е началник на Северния отряд и комендант на Видинската крепост. Проявява се като ерудиран военен инженер при укрепяването и отбраната на крепостта. Тук се проявява българското военно изкуство в защита на крепост, което по-нататък получава развитие при завземане на силно укрепени градове като Одрин и Тутракан.
В битката за Видин българите проявяват умение да воюват срещу превъзхождащ ги противник. Обсаден във Видин, Узунов е призован от сръбския генерал Лешанин, герой от Сръбско-турската война, да предаде крепостта. Узунов отговаря, че е учил как се превземат крепости, а не как се предават и продължава отбраната. Отблъсва натиска на Тимошката армия на 14-17 ноември 1885 г. я принуждава да се оттегли.
Атанас Узунов застава начело на Русенския бунт на офицерите-русофили, който избухва на 19 февруари 1887 година, за което е осъден на смърт и разстрелян на 22 февруари с.г. на платото „Левенттабия“ край Русе.
Атанас Узунов е обявен за почетен гражданин на Видин. На негово име са наречени село Майор Узуново, много улици в България, както и Спортното училище в гр. Русе.