Българският революционер Стоян Заимов е апостол на Априлското въстание, просветен деец, общественик и писател.
Стоян Заимов е роден на 12 август 1853 година в град Чирпан. Учи в класното училище в Стара Загора, където се запознава Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет . През следващите две години завършва педагогически курс в града Пловдив и става учител.
Като учител в българското мъжко училище в град Хасково между 1871 и 1873 година Стоян Заимов участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Той помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга оттам и се установява в Румъния.
Там Стоян Заимов се запознава с Любен Кар4равелос, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на БРЦК му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание.
Пръв помощник на Заимов е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ.Той участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг.
В началото на 1876 година Заимов се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако в Израел). Освободен е по общата амнистия след Санстефанския мирен договор.
След Освобождението Заимов се завръща в България. През 1882 година завършва Педагогическия институт в Москва, след което е отново учител в различни градове на България.
През 1895 г. Стоян Заимов става за период от три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор е и на Народната библиотека в София между 1903 и 1908 година.
Наред със Захари Стоянов, Стоян Заимов полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
Стоян Заимов умира в Плевен на 9 септември 1932 година.
Автор: Тони
Стоян Заимов е роден на 12 август 1853 година в град Чирпан. Учи в класното училище в Стара Загора, където се запознава Васил Левски и става член на Тайния централен български комитет . През следващите две години завършва педагогически курс в града Пловдив и става учител.
Като учител в българското мъжко училище в град Хасково между 1871 и 1873 година Стоян Заимов участва в основаването на местния революционен комитет и е един от най-дейните му членове. Той помага на Атанас Узунов при подготовката на покушението над хасковския чорбаджия хаджи Ставри, след което е заловен е и заточен в Диарбекир, Мала Азия. Още на следващата година успява да избяга оттам и се установява в Румъния.
Там Стоян Заимов се запознава с Любен Кар4равелос, Христо Ботев и други видни представители на българската емиграция и се включва активно в нейната дейност. През 1875 година ръководството на БРЦК му възлага да осъществи плана за подпалване на Цариград, за да бъде улеснено замисленото за септември 1875 г. всеобщо въстание.
Пръв помощник на Заимов е Георги Бенковски. Акцията не е осъществена и Заимов се завръща в Букурещ.Той участва в основаването на Гюргевския революционен комитет, който подготвя Априлското въстание. Определен е за главен апостол на Трети (Врачански) революционен окръг.
В началото на 1876 година Заимов се прехвърля в България, но след избухването на въстанието е заловен и получава смъртна присъда, заменена с доживотно заточение в крепостта Сен Жан д'Акр (днес Акра или Ако в Израел). Освободен е по общата амнистия след Санстефанския мирен договор.
След Освобождението Заимов се завръща в България. През 1882 година завършва Педагогическия институт в Москва, след което е отново учител в различни градове на България.
През 1895 г. Стоян Заимов става за период от три години член на постоянния учебен комитет към Министерството на народното просвещение. Съставя учебници и методически ръководства, основава сп. „Училищен преглед" (1896-1949), директор е и на Народната библиотека в София между 1903 и 1908 година.
Наред със Захари Стоянов, Стоян Заимов полага основата на българската модерна мемоарна традиция.
Стоян Заимов умира в Плевен на 9 септември 1932 година.