Деветосептемврийският комунистически преврат в България през 1944 година

Насилствената промяна на държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, когато е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт,  начело с Кимон Ге

Насилствената промяна на държавната власт в България, извършена през нощта на 8 срещу 9 септември 1944 година, когато е свалено правителството на Константин Муравиев и на власт идва правителството на Отечествения фронт,  начело с Кимон Георгиев, днес наричаме Десетосептемврийски преврат.

Мненията на събитията от 9 септември 1944 година  не са еднозначни.  В историографията отпреди 1971 година комунистическата пропаганда твърди, че това е „народно въстание“. Оттогава до 10 ноември 1989 година събитията на тази дата получават определението „социалистическа революция“. След политическата промяна от 1989 година събитието е определяно като „военен преврат“.

Тогава Отечественият фронт взема властта в България с помощта на настъпващите в страната сили на Трети Украински фронт на Червената армия.  След тази дата настъпва мащабна политическа, икономическа и социална промяна в българското общество. България излиза от Оста и попада в съветската сфера на влияние.

Какво се случва в дните преди комунистическия преврат? На 26 август 1944, под заплахата от настъпващата Червена армия в Румъния, правителството на Иван Багрянов обявява неутралитет на България във войната между Германия и Съветския съюз. То се разпорежда германските войски да напуснат страната, а отказващите да бъдат разоръжени. Същевременно, правителството започва в Египет  сепаративни преговори за мир с Англия и САЩ, като се надява да издейства настаняване на английски и американски войски в България. Същия ден, 26 август, ЦК на БРП издава Окръжно №4, с което поставя като задача вземането на властта в България посредством въоръжено въстание.

На 2 септември 1944 е съставено ново  правителство на БЗНС Врабча 1 (част от дотогавашната парламентарна опозиция), начело с Константин Муравиев. То продължава сепаративните преговори за мир и се обявява за „демократични реформи“. Междувременно негови представители започват подготовка за сдаване на властта. На 4 септември 1944г. началниците на полицията в София канят представители на НОВА на преговори. Независимо от това, Съветският съюз следва своите цели и на 5 септември 1944 година обявява война на България.

На 5 септември ЦК на БРП и Главният щаб на Народноосвободителната въстаническа армия (НОВА) изработват оперативен план за вдигане на въстание, доуточнен на 8 септември. Според него чрез координирани действия на партизаните, на бойните групи и  преминалите на страната на ОФ армейски части,  през нощта на 9 септември властта трябва да бъде  взета  и да бъде установен пълен контрол върху страната. За цел на въстанието е обявено „да се събори фашистката власт и се установи народно-демократична власт от Отечествения фронт“.

Още на 6-7 септември започват вълнения в различни части на България. Избухват стачките на пернишките миньори, на трамвайните служители в София, общите стачки в Пловдив и Габрово.  Разбити са затворите в Плевен, Варна, Сливен  и са освободени много затворници. На места стачките и митингите прерастват във въоръжени сблъсъци с полицията, дадени са жертви и от двете страни. На 7 септември Червената армия нахлува на територията на България. По нареждане на правителството, българските войски не й  оказват съпротива.

През нощта на 8 срещу 9 септември армейски части заемат ключовите пунктове в София, в  Министерство на войната, Министерство на вътрешните работи, пощата, телеграфа, радиото, гарата и други. Рано сутринта новият министър-председател Кимон Георгиев  по радиото уведомява народа за извършената  смяна на властта.

На 9 септември, по нареждане на главнокомандващия НОВА Добри Терпешев всички партизански формирования слизат от планините и вземат властта в селата и градовете в България. На места това става без бой, но в други случаи войскови и полицейски части оказват ожесточена съпротива на силите на ОФ. Като цяло армията подкрепя новото правителство, което обявява военния министър в кабинета на Муравиев, генерал Иван Маринов, за главнокомандващ.

Установяването на новата власт става най-късно в Хасково, където шумкарите превземат с много жертви артилерийските казарми след провалени преговори с командващите офицери едва на 12 септември. В отговор партизаните организират „кървава баня“. Избити са 7 офицери, командващи 2-ри артилерийски полк, начело с командира на гарнизона в града — полк. Маринов.

В правителството на ОФ са включени представители на БРП, БЗНС Пладне, БРСДП /ш.с./ и ПК Звено. Сваленият  министър-председател Муравиев минава в нелегалност. Регентите и правителството са арестувани. По-късно са заловени и началниците на полицията, жандармерията и някои войскови части.

На 10 септември  полицията е ликвидирана и на нейно място е създадена народна милиция, съставена най-вече от доскорошни партизани. От затворите са освободени 8 130 политически затворници. На 9 септември съветските войски  все още не са в София, а настъпват в Североизточна България.

Извършването на Деветосептемврийския преврат е последвано от вълна на насилие, извършвано главно от комунистически групи срещу политически или лични противници. Тези масови беззакония продължават няколко месеца и са постепенно поставени под контрол от властите със създаването на т.нар. Народен съд в края на годината. Според различни оценки броят на убитите през този период е между 20 000 и 40 000 души.Осъдените на смърт от т. нар. Народен съд са 2 730 души -  министри, депутати, журналисти, банкери, кметове, свещеници, земевладелци, учители, вкл. и братът на цар Борис III - принц Кирил.

След 9 септември българската армия е включена в състава на III Украински фронт. За разлика от времето на цялата Втора световна война, сега България дава десетки хиляди убити и ранени в действията срещу германската армия. На България не е признат статут на съвоюваща страна, но  все пак й е разрешено да запази освободената през 1940 година Южна Добруджа. Автор: Тони