Известната като Желязната църква, православна българска църква “Свети Стефан’ в Истанбул, Турция, е направена от готови железни елементи.
Църквата е единствената православна желязна църква. Тя е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти.
Олтарът на ‘Свети Стефан’ е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.
Храмът е създаден в края на 19-ти век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград е наброявала 50 хил. души.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Овобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен, архитектът Ховсел Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.
Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в огромен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има
ар нуво-влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул.
Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия , за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас.
Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотр Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.
„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19-ти век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия.
Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Гюстав Ефел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.
Автор: Тони
Църквата е единствената православна желязна църква. Тя е трикорабна базилика с кръстообразна форма и красиви орнаменти.
Олтарът на ‘Свети Стефан’ е обърнат към Златния рог, а над притвора се издига 40 метрова камбанария.
Храмът е създаден в края на 19-ти век и струва на българската държава над 1 млн. франка, а по това време 1 български лев е бил равен на един франк. В тази епоха, по преброяването от 1885 година, българската колония в Цариград е наброявала 50 хил. души.
През 1849 година влиятелният османски държавник, българинът княз Стефан Богориди подарява за български черковни нужди голям двор с 3 постройки – една дървена и две каменни, в цариградския квартал „Фенер“ между площадите Балат и Фенер, на самия бряг на Златния рог, близо до седалището на Вселенската патриаршия.
На 17 октомври 1849 година е издаден официален султански ферман, позволяващ на българите да имат собствен молитвен дом. Долният етаж на подарената от Богориди дървена къща е превърнат във временен параклис и е тържествено осветен на 9 октомври 1849 година. По-късно параклисът прераства в самостоятелен храм, известен като Дървената църква, и посветен на първомъченик и архидякон Свети Стефан в чест на дарителя Стефан Богориди.
През 1850 година каменните къщи в двора са разрушени и с материала е изградена триетажна постройка с 25 стаи, известна като Метоха, която по-късно става седалище на Българската екзархия, създадена със султански ферман на 27 февруари 1870 година. Екзархията функционира в Истанбул и след Овобождението на България до Балканската война през 1912 година.
На 25 юни 1890 година със султански ферман се разрешава на Българската екзархия да построи нов храм на мястото на Дървената църква. Основният камък е поставен от екзарх Йосиф I на 27 април 1892 година. Тъй като теренът е нестабилен, архитектът Ховсел Азнавур предлага конструкцията на църквата да бъде от сглобяеми железни плоскости, а не с бетонни основи.
Търгът за изработване на елементите на църквата е спечелен от виенската фирма Рудолф Филип Ваагнер, макар тя да не е строила дотогава железни църкви. Но Ваагнер вече има стабилен авторитет в областта на железните изработки - на виенското изложение през 1873 година компанията излага продуктите си в огромен павилион от стъкло и желязо.
Елементите, тежащи 500 тона, са изработени във Виена между 1893 и 1896 и са откарани до Цариград с кораб по Дунав и Черно море. Скелетът на църквата е от стомана, а страните от ламарина, която е захваната за основите с болтове, гайки, нитове и заварки - общо около 4 милиона. Сглобяването на Желязната църква приключва на 14 юли 1896 година.
В архитектурно отношение отвън църквата съчетава елементи на необарок, неоготика и византийски стил. Интериорът също е изработен във Виена - коринтски колони, ангелчета и флорални мотиви са завинтени или занитени във вътрешността. Стилът на интериора има
ар нуво-влияние - първият пример за ар нуво в Истанбул.
Виенските майстори изработили иконостаса по католически образец и секретарят на екзархията Атанас Шопов с архитекта Азнавур са принудени да отидат до Русия , за да преговарят с руска фирма за изработка на православен иконостас.
Иконостасът е направен от московската фирма на Николай Ахапкин, иконите са изписани от руския художник Клавдий Лебедев, а шестте камбани са отлети също в Русия, в Ярославъл във фабриката на Пьотр Оловянишников. Две от шестте камбани звучат и до днес.
Тържественото освещаване на новата църква „Свети Стефан“ е извършено от екзарх Йосиф I на 8 септември 1898 година - празника Рождество Богородично. От старата дървена църква е съхранен само напрестолният камък от олтара, като паметник, който да напомня за историческата й роля в продължение на половин век.
„Свети Стефан“ е резултат от експериментирането с железни църкви във втората половина на 19-ти век. Преносимите железни църкви са британско изобретение и са използвани за отдалечените британски колонии като Австралия.
Създателят на Айфеловата кула, френският инженер Гюстав Ефел също изработва железни църкви, които са изпращани във Филипините и Перу. Днес „Свети Стефан“ е една от малкото оцелели железни църкви в света.
В двора на „Свети Стефан“ са погребани българските църковни дейци Иларион Макариополски, Авксентий Велешки и Паисий Пловдивски.