На 7 септември 1932 г. е съставено 48-то правителсвтво на България с министър председател Никола Мушанов. Мушанов е един от водачите на Демократическата партия през първата половина на 20-ти век. Той е министър-председател на България в 47-то , 48-то и 49-то правителство.
Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 година в Дряново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 г. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна и адвокат в Русе. Става член на Демократическата партия и е министър на народнбото просвещение за периода от 1908 до 1910 година и министър на вътрешните работа през 1910-11 г. в правителството на Александът Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, Мушанов е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров.
Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на БЗНС, Мушанов е арестуван през 1922 г. След освобождаването си остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 година Мушанов влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от 19 май 1934 година. Той активно участва в кампанията за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Никола Мушанов участва и в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне нападението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд” на една година затвор.
След освобождаването си през 1945 година, Мушанов възстановява Демократическата партия. През 1947 г. обаче, той е интерниран в Търново, а през 1949 г. - в село Заград.
През май 1951 година Никола Мушанов е арестуван от Държавна сигурност и убит на 10 май с.г.
Автор: Тони
Никола Мушанов е роден на 12 април 1872 година в Дряново. Завършва право в Екс ан Прованс, Франция, през 1893 г. През следващите години е съдия и прокурор в Стара Загора и Варна и адвокат в Русе. Става член на Демократическата партия и е министър на народнбото просвещение за периода от 1908 до 1910 година и министър на вътрешните работа през 1910-11 г. в правителството на Александът Малинов.
В края и след Първата световна война, между 21 юни 1918 и 7 май 1919 година, Мушанов е последователно министър на обществените сгради, пътищата и благоустройството, министър на железниците, пощите и телеграфите и министър на вътрешните работи и народното здраве в правителствата на Александър Малинов и Теодор Теодоров.
Заедно с много други водачи на опозицията срещу правителството на БЗНС, Мушанов е арестуван през 1922 г. След освобождаването си остава в крилото на Демократическата партия, което не се включва в Демократическия сговор.
През 1931 година Мушанов влиза в правителството на Народния блок като министър на вътрешните работи и народното здраве, като на 12 октомври оглавява правителството и изпълнява тази длъжност до преврата от 19 май 1934 година. Той активно участва в кампанията за спасяването на българските евреи по време на Втората световна война.
Никола Мушанов участва и в правителството на Константин Муравиев, което прави последен опит да избегне нападението на Съветския съюз срещу България, за което е осъден от т.нар. „Народен съд” на една година затвор.
След освобождаването си през 1945 година, Мушанов възстановява Демократическата партия. През 1947 г. обаче, той е интерниран в Търново, а през 1949 г. - в село Заград.
През май 1951 година Никола Мушанов е арестуван от Държавна сигурност и убит на 10 май с.г.