Поборник-опълченецът  Райчо Николов, наричан още капитан Райчо или дядо Райчо, е  български военен деец и офицер, майор.

Райчо Николов е роден в село Райковци на 1 юни 1940 година. Учи занаят в Русе  при Васил Кожухарин. По време на Кримската война  през  1854 г.,  под вляние на своя попечител, въпреки че е само на 13 г., Райчо   преплува река Дунав при Русе  и занася ценни сведения на руското командване относно движението на османските войници. Награден е с Медал „За усърдие“.

Райчо Николов завършва руско военно училище. Служи в руската армия. Участва в Сръбско-турската война през 1876 година.

По време на Турско-турската война 1877-78 година Райчо Николов е офицер в Българското опълчение, командир на I-а рота  от IV-а Опълченска дружина. Получава военно  звание капитан.  Участва в бойните действия.

След Освобождението капитан Райчо Николов остава на служба в милицията на Източна Румелия. Автор е на първия български военен устав — Закон за българските войници, отпечатан през 1877 година в Плоещ.

Райчо Николов участва в подготовката на Съединението на Княжество България с Източна Румелия. Убит е в Пловдив в деня на  Съединението на 6 септември 1885 г. Застрелян е пред днешната централна поща на града.

Днес паметник на Райчо Николов (на 13 годишна възраст) има в гр. Русе, паметна плоча в с. Райковци и в гр. Пловдив. Улица в гр. Пловдив носи неговото име.
Автор: Тони