Международният договор, сключен на 6 септември 1915 година в София между между България и Германия, е наричан Тайната българо-германска спогодба. Договорът фиксира териториалното разширение на България при евентуална намеса на България на страната на Централните сили в Първата световна война. От българска страна това прави министър-председателят Васил Радославов, а от германска - райхсканцлерът Георг Михаелис.
Според договора Германия гарантира на България в замяна на нейното включване във войната срещу Сърбия получаването на спорната и безспорната зона по българо-сръбския договор от 1912 година, както и по-голяма част от Поморавието с цало Тимошко. Така западната граница на България, според договора, тръгва от Дунав на юг по рка Велика Морава до сливането на Българска и Сръбска Морава , а оттам следва вододела на тези две реки, минавайки по билата на планините, Велики Ястребец, Капаоник, Голяк, гребена на Скопска Църна гора, пресича прохода на Качаник, изкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Санстефанска България, тоест по Кораб, Дешат и Ябланица. Границата е нанесена върху приложена карта, неразделна част от договора.
В случай на влизане на Румъния във войната на страната на Антантата, Германия се съгласява на българска анексия на Южна Добруджа, окупирана от Румъния през 1913 година по Букурещкия договор, както и на част от Северна Добруджа, като границата минава на север от границата по Санстефанския договор, но на юг от Кюстенджа.
В случай на влизане на Гърция във войната на страната на Антаната, Германия се съгласява на българска анексия на източната част на Егейска Македония с градовете Кавала, Драма, Сяр и Кукуш, като границата започва от Егейско море на юг от Кавала и върви в западна посока по Кушница, по езерото Тахино на Струма, по Богданската планина и преди да достигне Вардар, завива на север и върви успоредно на реката до гръцко-сръбската граница източно от Гевгели.
Двете договарящи страни си запазват правото за една по-нататъшна спогодба относно сключването на мира.
Германия и Австро-Унгария отпускат на България заем от 200 милиона франка за 4 месеца, обещавайки допълнителен заем, ако войната продължи по-дълго.
Този договор, заедно с Българо-германския договор, Военната конвенция и Българо-турската конвенция, също сключени на 6 септември, оформя влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
Със споразумение между между австро-унгарското и българското армейско ръководство от 1 април 1916 година, на Царство България е предадена от Австро-Унгария голяма част от територията на днешно Косово, заедно в Призрен, Казаник и Прищина.
С Берлинския протокол за предаване на Северна Добруджа от 24 септември 1918 година, на България е отстъпена територията на цяла Добруджа.
В преговорите преди подписването на Букурещкия мирен договор с Румъния, Австро-Унгария иска от България да й отстъпи един териториален триъгълник на юг от Железни врата на река Дунав, заедно с Кладово и голяма част от Неготинска Крайна до Долни Милановец, за да може първата да прокара между две точки в основата на този триъгълник канал за лесно речно плаване по дунавските води. Искането е най-настоятелно и изхожда от унгарското правителство. На искането българското правителство отправя компенсационно такова за територия от средновековната белградска област.
.
Българското правителство по принцип се съгласява с искането за дунавския триъгълник, населен основно с влашко население, но го поставя в зависимост от разрешението на главния въпрос за отстъпването на България на цяло Моравско. Австро-унгарското искане е изоставено в хода на преговорите.
Автор: Тони
Според договора Германия гарантира на България в замяна на нейното включване във войната срещу Сърбия получаването на спорната и безспорната зона по българо-сръбския договор от 1912 година, както и по-голяма част от Поморавието с цало Тимошко. Така западната граница на България, според договора, тръгва от Дунав на юг по рка Велика Морава до сливането на Българска и Сръбска Морава , а оттам следва вододела на тези две реки, минавайки по билата на планините, Велики Ястребец, Капаоник, Голяк, гребена на Скопска Църна гора, пресича прохода на Качаник, изкачва се до гребените на Шар планина, където достига границите на Санстефанска България, тоест по Кораб, Дешат и Ябланица. Границата е нанесена върху приложена карта, неразделна част от договора.
В случай на влизане на Румъния във войната на страната на Антантата, Германия се съгласява на българска анексия на Южна Добруджа, окупирана от Румъния през 1913 година по Букурещкия договор, както и на част от Северна Добруджа, като границата минава на север от границата по Санстефанския договор, но на юг от Кюстенджа.
В случай на влизане на Гърция във войната на страната на Антаната, Германия се съгласява на българска анексия на източната част на Егейска Македония с градовете Кавала, Драма, Сяр и Кукуш, като границата започва от Егейско море на юг от Кавала и върви в западна посока по Кушница, по езерото Тахино на Струма, по Богданската планина и преди да достигне Вардар, завива на север и върви успоредно на реката до гръцко-сръбската граница източно от Гевгели.
Двете договарящи страни си запазват правото за една по-нататъшна спогодба относно сключването на мира.
Германия и Австро-Унгария отпускат на България заем от 200 милиона франка за 4 месеца, обещавайки допълнителен заем, ако войната продължи по-дълго.
Този договор, заедно с Българо-германския договор, Военната конвенция и Българо-турската конвенция, също сключени на 6 септември, оформя влизането на България на страната на Централните сили в Първата световна война.
Със споразумение между между австро-унгарското и българското армейско ръководство от 1 април 1916 година, на Царство България е предадена от Австро-Унгария голяма част от територията на днешно Косово, заедно в Призрен, Казаник и Прищина.
С Берлинския протокол за предаване на Северна Добруджа от 24 септември 1918 година, на България е отстъпена територията на цяла Добруджа.
В преговорите преди подписването на Букурещкия мирен договор с Румъния, Австро-Унгария иска от България да й отстъпи един териториален триъгълник на юг от Железни врата на река Дунав, заедно с Кладово и голяма част от Неготинска Крайна до Долни Милановец, за да може първата да прокара между две точки в основата на този триъгълник канал за лесно речно плаване по дунавските води. Искането е най-настоятелно и изхожда от унгарското правителство. На искането българското правителство отправя компенсационно такова за територия от средновековната белградска област.
.
Българското правителство по принцип се съгласява с искането за дунавския триъгълник, населен основно с влашко население, но го поставя в зависимост от разрешението на главния въпрос за отстъпването на България на цяло Моравско. Австро-унгарското искане е изоставено в хода на преговорите.