6 септември - Съединението на България

Денят на Съединението, 6 септември,  е една от бележитите дати в новата българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в развитието на българската държава. Съединението е чисто българско завоевание­ без външни подбудител

2011-09-06 12:41:14
6 септември - Съединението на България
Денят на Съединението, 6 септември,  е една от бележитите дати в новата
българска история, едно от най-дръзките и най-достойни събития в
развитието на българската държава. Съединението е чисто българско завоевание­ без външни подбудители, крепители и защитници. Това е първата категорична заявка за самостоятелно, равноправно участие на българите в модерната история на Европа и първият ясен знак за европейските политици, че трябва да се съобразяват с млада България.

Съединението на България е  актът на фактическо обединение нa Кнажество България и Източнa Румелия през есента на 1885 година. То е координирано от Българския таен централен революционен комитет(БТЦРК). Съединението се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия, последвани от военен преврат на 6 септември  1885, подкрепен от българския княз Александър I Батенберг и  ръководен от майор Данаил Николаев.

От пролетта на 1885  г.  в Пловдив под ръководството на Захари Стоянов започва активно  пропагандиране на обединението чрез публикации в пресата и публични демонстрации. Най-масовото мероприятие е честването на годишнината от смъртта на Хаджи Димитър Бузлуджа на 17 юли, на което идват хора от всички краища на Източна Румелия, както и от Княжеството.

В полза на съединението е привлечена опозиционната Либерална партия.  В същото време комитетът установява връзки с висши офицери, като капитан Райчо Николов  и капитан Сава Муткуров, както и с много офицери в местните гарнизони. Проведени са разговори и с майор Данаил Николаев, най-висшият офицер в областта, но той, макар да одобрява идеята за обединението, е скептичен към липсата на реалистични планове на комитета.
Планира се Съединението да се проведе в началото на септември, когато голяма част от румелийската милиция е мобилизирана за провеждането на маневри. На 29 август Сава Муткуров и членът на БТЦРК Димитър Ризов  се срещат в Шумен с княз Александър I, провеждащ военни маневри в района на града. Той им дава уверения за подкрепата си, но не уведомява за това скептично настроения към Съединението министър-председател Петкао Каравелов. Министър-председателят  научава голямата новина по-късно даже и от най-обикновения граждани. Новината  научава, когато файтонът му влиза в Търново.

След като се осведомява и от София за последните сведения от Южна България и след като изразява волята си, Каравелов влиза във връзка с княза във Варна. Тогава и двамата решават да се пристъпи веднага към действие, като се обяви мобилизация на Българската войска и свика Народното събрание на извънредна сесия. Когато на 10 септември  Народното събрание се събира на извънредна сесия, то одобрява напълно всички мерки, които правителството на Петко Каравелов е взело до този момент. Това не задоволява Каравелов и той поисква да се отпуснат десет милиона кредит за обявената мобилизация. И,  ако в подготвителния период и в самия удар на революционния акт, Петко Каравелов няма никакво участие, то в укрепването и в събирането на плодовете от тоя акт, за отстояването, налагането и признанието от Турция, от Великите сили  и от съседите, неговото участие е огромно, тъкмо в тоя важен момент, когато се решава ще има ли въобще или няма да има Съединение.

Първоначалното намерение на БТЦРК е Съединението да се обяви на 15 септември , но на 2 септември  в Панагюрище започва бунт, овладян още на същия ден от полицията. Пред опасността страната да бъде обхваната от разпокъсани спорадични бунтове, а ръководителите на заговора да бъдат арестувани, комитетът решава да ускори начинанието. Още същия ден представители на БТЦРК са изпратени в различни градове на областта, откъдето трябва да поведат бунтовнически групи към Пловдив, където да ги поставят под командването на майор Данаил Николаев.

На 4 септември  бунтовници, под ръководството на Чардафон , обявяват Съединението и установяват контрол над село Голямо Конаре. На следващия ден правителството, начело с Иван Ст. Гешов, провежда консултации с руското  представителство в Пловдив с намерението, ако получи подкрепа от Русия, самото то да обяви Съединението. Руският представител категорично отказва.

На 5 септември  няколкостотин въоръжени бунтовници от Голямо Конаре (сега  гр. Съединение) се придвижват към Пловдив. През нощта срещу 6 септември  частите, командвани от Данаил Николаев, установяват контрол над града и отстраняват правителството и генерал-губернатора Гаврил Кръстевич.  Съставено е временно правителство, начело с Георги Странски,  което малко по-късно е заменено от Комисариатството в Южна България  и е обявена обща мобилизация.

След броени дни,  обаче, Русия  обявява своето недоволство, че акцията не е съгласувана с нея. Подкрепяна от Австро-Унгария, Сърбия на 2 ноември 1885 г. напада България.
Започва Сръбско-българската война.  След тридневни боеве край Сливница на 5-7 ноември българите побеждават, а последвалият Букурещки договор от 19 февруари 1886 година  възстановява довоенната граница със Сърбия.

Въпреки съпротивата на Русия и лично на император Александър III , Съединението получава дипломатическо и международно признание. Това става чрез т.н. Топханенски акт от 24 март 1886 г. Спогодбата е подготвена от българския политик и дипломат Илия Цанов и негов екип. От турска страна подписват Кямил паша и султанът.  В договора успяват да се защитят принадлежността на Бургас и областта към Княжеството, но се отнемат Кърджалийска околия и Тъмръшките села.

С подписването на договора България и Османската империя  постигат споразумение, според което Княжество България и Източна Румелия имат общо правителство, парламент, администрация, армия. Единственото разграничение между двете части на страната, запазено до обявяването на Независимостта на България през 1908 година,  е това, че българският княз е формално назначаван от султана  за генералн-губернатор на Източна Румелия. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия