Институт на княжеските охранители и Христо Карагьозов
Първият щатен телохранител в Княжество България е Христо Карагьозов. Всички го наричали царския гавазин. Той охранявал княз Батенберг и княз Фердинанд. Преди това бил охрана на руското консулство в Русе, на граф Игнатиев и княз Дондуков.
2011-09-04 16:48:30
Първият щатен телохранител в Княжество България е Христо Карагьозов. Всички го наричали царския гавазин. Той охранявал княз Батенберг и княз Фердинанд. Преди това бил охрана на руското консулство в Русе, на граф Игнатиев и княз Дондуков.
Скоро след възкачването на престола на княз Александър Батенберг била събрана неговата охрана - така нареченият Институт на княжеските охранители. Той бил съставен главно от участници в Руско-турската война и бивши поборници.
Младият княз особено се впечатлявал от страховитите мустаци на гавазите. Отначало длъжността им се смятала за полицейска и се водели на ведомост като полицаи, охраняващи княза. Охранителите били задължени да охраняват княза като конвой при всички излизания извън двореца.
Униформите на охранителите били много красиви - те били обшити със златни и сребърни нишки, комбинация между български, черногорски и албански носии. Гавазите носели потури, извезана антерия, елек и астраганен калпак с метален герб. А когато застудеело, намятали над дрехите си пелерина. Охранителите живеели в специално помещение в двореца, а заплатите им били значително по-високи от тези на обикновените полицаи.
Институтът на княжеските охранители съществувал от началото на управлението на княз Александър Батенберг до закриването му през 1886 година. Заплатите до 1881 година се изплащали от цивилната листа на княза, а от 1882 година възнаграждението, облеклото и жилището на охраната били в отделна сметка от бюджета на МВР.
През 1884 година гласуваните от Народното събрание пари за телохранителите били 20 160 лв., от които 10 000 лв. са предназначени за шиене на дрехи.
Началникът на княжеската охрана бил великотърновецът Христо Карагьозов, който след детронацията на Батенберг минал на служба при Фердинанд. Не случайно го наричали ‘сянката на Фердинанд’. Автор: Тони