Османският и молдовски държавник от български произход, Никола Богориди, е правнук на Софроний Врачански, син на Стефан Богориди и брат на Алеко Богориди.
Роден е в Яш през 1820 година. Учи в Измит /където баща му е заточен по това време/, а по-късно и във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски.
През 1834 година заедно с брат си Александър, Никола придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга й Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837 - 1839 година Никола Богориди е драгоман в османското посолство в Париж.
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 година е княз на Молдова. За разлика от княза на Влашко, ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави.
В Молдова изборите на 7 юли 1857 година минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 година. Веднага след назначаването му за каймакам, делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави, като заявява: ‘Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени’.
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, Никола Богориди издава грамота, с който се учредява гимназията „Свети Кирил и Методий’ в Болград, която изиграва голяма роля в Българското възраждане и подготвяла много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението.
По молба на Георги Раковски, през 1857 година Богориди позволява създаването на българска община и печатница в Галац, а в същата година успява да предупреди приятеля си, че османските власти го търсят и той бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол.
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.След това той живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди.
През 1862 година, докато Богориди е във Виена, с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турските власти, Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.
Никола Богориди умира в Букурещ на 25 април 1863 година.
Автор: Тони
Роден е в Яш през 1820 година. Учи в Измит /където баща му е заточен по това време/, а по-късно и във Великата школа в Цариград, където става приятел със съученика си Георги Раковски.
През 1834 година заедно с брат си Александър, Никола придружава в Яш сестра си Смарагда и съпруга й Михаил Стурдза, който е новоназначен за княз на Молдова. През 1837 - 1839 година Никола Богориди е драгоман в османското посолство в Париж.
При княз Теодор Балш между 18 декември 1856 и 7 март 1857 г. Никола Богориди е министър на финансите на Молдова, а след това до октомври 1858 година е княз на Молдова. За разлика от княза на Влашко, ултраконсервативният княз Никола Богориди следва проавстрийска и протурска политическа линия и работи против обединението на двете Дунавски княжества - Влашко и Молдова. Князът фалшифицира избирателните списъци за изборите на така наречените дивани ад хок, които трябва да се занимаят с въпроса с обединението на двете румънски държави.
В Молдова изборите на 7 юли 1857 година минават в обстановка на терор и бойкот от страна на юнионистката партия. Юнионистите се добират до тайната кореспонденция на Богориди с австрийския двор, в която има убедителни доказателства за фалшификацията на изборите и след дипломатическата намеса на Франция, Русия, Прусия и Сардиния, които изтеглят посланиците си от Цариград, Високата порта е принудена да анулира изборите и да организира нови на 22 септември. Този път те се увенчават с убедителна победа на юнионистите.
Княз Никола Богориди е известен покровител на българите в Южна Бесарабия, присъединена към Молдова по силата на Парижкия договор от 1856 година. Веднага след назначаването му за каймакам, делегация на българските изселници го моли да ликвидира монопола върху ракията в техните колонии, което той прави, като заявява: ‘Аз съм българин. Каквито молби имате, направете ги. Сега му е времето да бъдат удовлетворени’.
На 28 юни 1858 година по молба на друга делегация, Никола Богориди издава грамота, с който се учредява гимназията „Свети Кирил и Методий’ в Болград, която изиграва голяма роля в Българското възраждане и подготвяла много от първите политически, просветни и културни дейци след Освобождението.
По молба на Георги Раковски, през 1857 година Богориди позволява създаването на българска община и печатница в Галац, а в същата година успява да предупреди приятеля си, че османските власти го търсят и той бяга в Русия. Раковски се опитва да привлече приятеля си към революционното дело като дори в писмо му предлага българския престол.
Княз Никола Богориди е свален от молдовския престол през октомври 1858 година.След това той живее в Цариград, Виена и Букурещ.
На 25 октомври 1859 година княз Никола Богориди полага основния камък на новостроящата се българска църква в Цариград върху имота, дарен от баща му Стефан Богориди.
През 1862 година, докато Богориди е във Виена, с него отново се свързва Раковски. Двамата си разменят писма и се срещат в малкото румънско пристанище Груя. Срещата е държана в пълна тайна, но според турските власти, Раковски получава 5 000 лири помощ от Богориди за Първата българска легия. Турското правителство смята Богориди за глава на таен български комитет във Виена, който поддържа контакти с посолството на Русия и е във връзка с българските революционни комитети в Румъния и в Одеса.
Никола Богориди умира в Букурещ на 25 април 1863 година.