Част от борбата на Западния Руски отряд срещу Западната османска армия укрепена в Плевен по време на руско-турската войн а, е Битката при Ловеч. Сборен руски отряд успява окончателно да превземе Ловеч и да прекъсне най-важния път за снабдяване на османския гарнизон в Плевен.
По време на Руско-турската война, Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.
В началото на м. юли 1877 г. в Севлиево е сформиран Сборен отряд, тактическо подразделение в състав : III- а сотня от XXX- и Донски казашки полк полусотня от Владикавказо-осетински полк, II- а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк , артилерийски взвод от VI- а Донска Конна батарея , VI- а сотня от XXIII Донски Казашки полк , общо 400 войника и 2 оръдия.
На 5 юли отрядът излиза от града. След боеве с 2 роти низам и до 1 500 башибозуци и черкези превзема Ловеч. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София , грабят и опожаряват българските села.
Настъпващият към Плевен Осман Паша нарежда завземане на Ловеч. Целта е въстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили; вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение Рифат паша превзема Ловеч, отбраняван от малочислени руски сили и българи - доброволци от градската въоръжена стража.
Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 1500 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващия турската групировка в Ловеч ,Рифат паша строи отбранителна позиция от редута, окопи и траншеи.
Осман паша изпълнява заповед на султана за противодействие срещу Западния руски отряд. Видинския Армейски корпус излиза от Видин в посока Ловеч-Търново. По пътя получава известие за критическото положение в битката при Никопол и се насочва към Плевен. Там Получава 15 батальона подкрепления подкрепления от София и корпуса прераства в Западна армия. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.
Неуспешната втора битка при Плевен и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения, Плевен да бъде превзет с щурм. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на гвардията и гренадирите.
Решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка. Те контролират шосето София-Плевен и през Ловеч получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие.
Генерал-майор Скобелев предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Той лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Командирът на II-а Пехотна дивизия утвърждава плана без изменения. Създава се Специален отряд под командването на генерал-майор Скобелев (10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия). Той има за задача да прикрива фланга на IX- а Пехотна дивизия, да държи връзка с Предния отряд и руските части около Плевен и да настъпи към Ловеч.
На 24 юли 1877 г. турска кавалерия и башибозук, срещат идващите от Севлиево предни руски части, но не приема боя и се завръща в Ловеч. XXXV- и Брянски Пехотен полк, който от 20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 27 юли заема позиция към с. Къкрина, Ловешко. Полкът стои там до 15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около Къкринското ханче, по шосето Севлиево-Ловеч, заема позиция Сборен Руски отряд с командир, генерал-майор Скобелев, в състав : 4 пехотни батальона, 12 конни сотни и 14 оръдия. Задачата е разузнаване с бой и за печелене на време, съсредоточаване на руските войски около Ловеч
Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве от 1 до 3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд. Състои се от : 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници.
На 1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8 000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 3 септември , руските части са разделени на две колони. Командири са генерал-майор Скобелев и генерал-майор Доброволски. Атакуват се турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „ Рижата височина “. Следобяд преминават на западния бряг на р. Осъм и щурмуват главния неприятелски редут при м. „ Червен бряг “ до сегашния път за Плевен.
След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I- а Кавказка Казашка бригада осъществява успешно преследване на разбития противник.
След тежки тридневни сражения, дължащи се на трудния хълмист терен, руснаците погребват в Ловеч труповете на 2 220 турски войници и офицери. Руски загуби : убити 371 и ранени 1145 офицери и войници.
Още през деня на 3 септември, Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч. Той с отправя към града с 20 табура и 3 батареи. Достига сутринта на 4 септември в района на с. Славяни, но обстрелван от руски части, не се решава да атакува и се завръща в Плевен.
Оцелелите при Ловеч османски войници, на групи се оттеглят към Плевен, където са организирани в три табура. След загубата на Ловеч, към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка - около 50 000 войника. Обсаден напълно, Осман паша успява да отблъсне още няколко руски атаки, но лишен от основния си път за снабдяване, е принуден да се предаде на 10 декември 1877 г.
Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български доброволчески чети в помощ на русите части.
Автор: Тони
По време на Руско-турската война, Ловеч на два пъти е освобождаван от Руските войски.
В началото на м. юли 1877 г. в Севлиево е сформиран Сборен отряд, тактическо подразделение в състав : III- а сотня от XXX- и Донски казашки полк полусотня от Владикавказо-осетински полк, II- а сотня от Лейбгвардейски Казашки полк , артилерийски взвод от VI- а Донска Конна батарея , VI- а сотня от XXIII Донски Казашки полк , общо 400 войника и 2 оръдия.
На 5 юли отрядът излиза от града. След боеве с 2 роти низам и до 1 500 башибозуци и черкези превзема Ловеч. Тук остават 400 руски войници. Те охраняват околностите от разбягали се турски войници и цивилно население, които в посока на Троян и София , грабят и опожаряват българските села.
Настъпващият към Плевен Осман Паша нарежда завземане на Ловеч. Целта е въстановяване контрола на пътя София-Орхание-Ловеч-Плевен, по който се извършва снабдяването на неговите сили; вероятно съединяване с корпуса на Сюлейман паша, който атакува Шипченския проход. След еднодневно сражение Рифат паша превзема Ловеч, отбраняван от малочислени руски сили и българи - доброволци от градската въоръжена стража.
Подразделения на редовната турска войска, нередовни черкези и башибозуци безчинстват из града и околните му села. Загиват около 1500 българи. Турските сили остават в Ловеч. Оценявайки неговото важно оперативно значение, командващия турската групировка в Ловеч ,Рифат паша строи отбранителна позиция от редута, окопи и траншеи.
Осман паша изпълнява заповед на султана за противодействие срещу Западния руски отряд. Видинския Армейски корпус излиза от Видин в посока Ловеч-Търново. По пътя получава известие за критическото положение в битката при Никопол и се насочва към Плевен. Там Получава 15 батальона подкрепления подкрепления от София и корпуса прераства в Западна армия. Решава да се укрепи в Плевен и Ловеч.
Неуспешната втора битка при Плевен и превземането обратно на Ловеч от турците, принуждават руските войски да водят единствено далечна артилерийска стрелба. Да насочат действията си главно за прегрупиране и съсредоточаване на силите си. Руското командване не се отказва от своите предишни намерения, Плевен да бъде превзет с щурм. Увеличава числеността на войските, без да изчака пристигането на гвардията и гренадирите.
Решаващата битка за Плевен се оказва невъзможна без превземането на Ловеч, откъдето турците застрашават руския тил при Плевен и Шипка. Те контролират шосето София-Плевен и през Ловеч получават свежи сили, боеприпаси и продоволствие.
Генерал-майор Скобелев предлага да се прекъсне османската комуникационна линия при Ловеч. Той лично разработва план за превземането на града след няколко самоубийствени разузнавания и отчаяни схватки. Командирът на II-а Пехотна дивизия утвърждава плана без изменения. Създава се Специален отряд под командването на генерал-майор Скобелев (10 батальона, 3 ескадрона и 56 оръдия). Той има за задача да прикрива фланга на IX- а Пехотна дивизия, да държи връзка с Предния отряд и руските части около Плевен и да настъпи към Ловеч.
На 24 юли 1877 г. турска кавалерия и башибозук, срещат идващите от Севлиево предни руски части, но не приема боя и се завръща в Ловеч. XXXV- и Брянски Пехотен полк, който от 20 юли 1877 г. е в Севлиево, на 27 юли заема позиция към с. Къкрина, Ловешко. Полкът стои там до 15 август. Сменен е от 54-ти Мински Пехотен полк. Около Къкринското ханче, по шосето Севлиево-Ловеч, заема позиция Сборен Руски отряд с командир, генерал-майор Скобелев, в състав : 4 пехотни батальона, 12 конни сотни и 14 оръдия. Задачата е разузнаване с бой и за печелене на време, съсредоточаване на руските войски около Ловеч
Третата битка за Плевен е предшествана от тридневни боеве от 1 до 3 септември 1877 г. за освобождението на Ловеч. Превземането на Ловеч е възложено на Сборен отряд. Състои се от : 25 батальона, 15 казашки сотни и 98 оръдия, общо 22 703 офицери и войници.
На 1 септември са атакувани подстъпите към Ловеч. Руските сили превишават трикратно турските (командир Рифат паша, 8 000 войника и 6 оръдия). Теренът на бойните действия е силно пресечен и сложен. На 3 септември , руските части са разделени на две колони. Командири са генерал-майор Скобелев и генерал-майор Доброволски. Атакуват се турските позиции от изток и завладяват османските укрепления на височината „Синан тепе“ и „ Рижата височина “. Следобяд преминават на западния бряг на р. Осъм и щурмуват главния неприятелски редут при м. „ Червен бряг “ до сегашния път за Плевен.
След ожесточен бой, турската войска се разбягва. I- а Кавказка Казашка бригада осъществява успешно преследване на разбития противник.
След тежки тридневни сражения, дължащи се на трудния хълмист терен, руснаците погребват в Ловеч труповете на 2 220 турски войници и офицери. Руски загуби : убити 371 и ранени 1145 офицери и войници.
Още през деня на 3 септември, Осман паша получава донесение от Рифат паша за трудностите да защити Ловеч. Той с отправя към града с 20 табура и 3 батареи. Достига сутринта на 4 септември в района на с. Славяни, но обстрелван от руски части, не се решава да атакува и се завръща в Плевен.
Оцелелите при Ловеч османски войници, на групи се оттеглят към Плевен, където са организирани в три табура. След загубата на Ловеч, към Плевен са прехвърлени още подкрепления, като силите на Осман паша достигат своя максимум за цялата битка - около 50 000 войника. Обсаден напълно, Осман паша успява да отблъсне още няколко руски атаки, но лишен от основния си път за снабдяване, е принуден да се предаде на 10 декември 1877 г.
Превземането на Ловеч е важно и за организирането на български доброволчески чети в помощ на русите части.