Българският педагог и общественик от швейцарски произход, Луи Айер, е смятан за основател на спортното движение в България.
Луи Айер е роден в Хомберг, в Швейцария на 17 ноември 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Нюшател и преподава спортни дисциплини в град Веве. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер, заедно с още девет швейцарски педагози, в България, където да поставят основите на спортното образование в страната.
Айер преподава физическо възпитание в Лом, Силистра, Русе и и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и др.
При избухването на Балканската война, Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя той е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст ‘За храброст’.
След погрома на България в Междусъюзническата война през 1913 година, Луи Айер издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции.
При включването на България в Първата световна война, той отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен полк.
Луи Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в пределите на Република Македония.
През 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра. В негова чест е именувана и улица в София в квартал Гоце Делчев.
Автор: Тони
Луи Айер е роден в Хомберг, в Швейцария на 17 ноември 1865 година. Учи в Лозана, Женева и Нюшател и преподава спортни дисциплини в град Веве. В 1893 година българският просветен министър Георги Живков кани Луи Айер, заедно с още девет швейцарски педагози, в България, където да поставят основите на спортното образование в страната.
Айер преподава физическо възпитание в Лом, Силистра, Русе и и е главен треньор на Юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс и др.
При избухването на Балканската война, Айер, макар и чужд гражданин, смята защитата на втората си родина за свой дълг и се включва в българската войска като доброволец. Айер е командир на Първа рота на Дванадесета лозенградска дружина от Македоно-одринското опълчение. За героизъм в боя той е произведен в български офицерски чин подпоручик и на два пъти е награждаван с кръст ‘За храброст’.
След погрома на България в Междусъюзническата война през 1913 година, Луи Айер издава на френски книгата "Pro Bulgaria" („За България“), в която защитава българските позиции.
При включването на България в Първата световна война, той отново доброволно влиза като офицер в редовете на 33-ти пехотен полк.
Луи Айер загива на 2 септември 1916 година като командир на рота от 33 пехотен Свищовски полк при отбраната на град Дойран. Погребан е в село Чаушли, днес в пределите на Република Македония.
През 1991 година в Русе е учредено Българо-швейцарско дружество, което носи името „Луи Айер“. На Луи Айер е кръстен и стадионът в град Силистра. В негова чест е именувана и улица в София в квартал Гоце Делчев.