Руският лекар Николай Судзиловски, известен още като Николас Русел или Русел Судзиловски, е етнограф, географ, химик и биолог, революционер в анархистични и народнически убеждения.
Русел Судзиловски е роден в Могильов, Русия, на 15 декември 1850 година. Макар и силно пристрастен към идеите на бакунизма, той същевременно е бил и учен от голяма величина, оставил трайни следи в медицинската наука.
Трудно е да се разкаже за неговия бурен живот. Судзиловски е известен с големите си лингвистични способности, владеещ 8 европейски езика, човек с обширни енциклопедични знания…Той имал приятели пръснати по цялото земно кълбо. Последователно той живее в Русия, Швейцария, Англия, Франция, Румъния, България, Гърция, САЩ, Филипините, Япония и Китай.
Судзиловски е приятел с Христо Ботев и други български революционери. Поддържа контакти с Гюргевския революционен комитет и взема участие в подготовката на Априлското въстание. Историята е запазила документи, които ясно говорят за приноса на Судзиловски в борбата на българския народ за национално освобождение. С писмо до свои приятели в чужбина той търси съдействие за българската национална революция сред руските емигранти, както в Румъния, така и в Западна Европа. Тъй като българските революционери помолили руските емигранти да им помогнат в набавяне на оръжие и намиране на военни ръководители, Судзиловски изпраща писма с тази цел до руски емигрантски централи в Лондон и Женева.
След Освобождението Судзиловски живее за кратко време гр. Пловдив, тогава в Източна Румелия. На България той посвещава много жар и енергия в борбата й против турското робство. Близо пет години е неговият престой в нашата страна. В Пловдив – столицата на Източна Румелия, Суздиловски продължава борбата като участва активно в голямото патриотично дело – Съединението Княжество България и Източна Румелия.
Судзиловски си спечелва славата на най-добър хирург в Източна Румелия. В острите политически борби в нова България, обаче, той е обвинен в заговор срещу Батенберг и във връзка с руските консули в България. През 1886 г. той напуска обиден България и се отправя към Америка.
Установява в САЩ, в Сан Франциско, откъдето отива на Хавайските острови. Избран е за пръв председател на сената на Хаваите. Живее известно време и на Филипините.
През 1921 г. той се преселва в Китай, където, умира на 30 април 1930 година. Судзиловски не умира геройски като своя приятел Ботев, а си отива на 83-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора.
Когато на 30 април 1930 година по цял свят се разнася печалната вест за смъртта на Судзиловски, световният печат отдава заслужена почит на популярния руски учен. За него пишат Клемансо във Франция, Джон Кенан в Америка, Плеханов в Русия и др. Най-малко е писано за него в България, която той така обича...
Автор: Тони
Русел Судзиловски е роден в Могильов, Русия, на 15 декември 1850 година. Макар и силно пристрастен към идеите на бакунизма, той същевременно е бил и учен от голяма величина, оставил трайни следи в медицинската наука.
Трудно е да се разкаже за неговия бурен живот. Судзиловски е известен с големите си лингвистични способности, владеещ 8 европейски езика, човек с обширни енциклопедични знания…Той имал приятели пръснати по цялото земно кълбо. Последователно той живее в Русия, Швейцария, Англия, Франция, Румъния, България, Гърция, САЩ, Филипините, Япония и Китай.
Судзиловски е приятел с Христо Ботев и други български революционери. Поддържа контакти с Гюргевския революционен комитет и взема участие в подготовката на Априлското въстание. Историята е запазила документи, които ясно говорят за приноса на Судзиловски в борбата на българския народ за национално освобождение. С писмо до свои приятели в чужбина той търси съдействие за българската национална революция сред руските емигранти, както в Румъния, така и в Западна Европа. Тъй като българските революционери помолили руските емигранти да им помогнат в набавяне на оръжие и намиране на военни ръководители, Судзиловски изпраща писма с тази цел до руски емигрантски централи в Лондон и Женева.
След Освобождението Судзиловски живее за кратко време гр. Пловдив, тогава в Източна Румелия. На България той посвещава много жар и енергия в борбата й против турското робство. Близо пет години е неговият престой в нашата страна. В Пловдив – столицата на Източна Румелия, Суздиловски продължава борбата като участва активно в голямото патриотично дело – Съединението Княжество България и Източна Румелия.
Судзиловски си спечелва славата на най-добър хирург в Източна Румелия. В острите политически борби в нова България, обаче, той е обвинен в заговор срещу Батенберг и във връзка с руските консули в България. През 1886 г. той напуска обиден България и се отправя към Америка.
Установява в САЩ, в Сан Франциско, откъдето отива на Хавайските острови. Избран е за пръв председател на сената на Хаваите. Живее известно време и на Филипините.
През 1921 г. той се преселва в Китай, където, умира на 30 април 1930 година. Судзиловски не умира геройски като своя приятел Ботев, а си отива на 83-годишна възраст от инфлуенца и умствена преумора.
Когато на 30 април 1930 година по цял свят се разнася печалната вест за смъртта на Судзиловски, световният печат отдава заслужена почит на популярния руски учен. За него пишат Клемансо във Франция, Джон Кенан в Америка, Плеханов в Русия и др. Най-малко е писано за него в България, която той така обича...