Изтъкнатият български възрожденски просветен деец и книжовник, Йордан Хаджиконстантинов-Джинот, е роден през 1818 година в град Велес. Първоначално учи в местното килийно училище, а по-късно продължава образованието си в Солун и Самоков. Става учител в родния си град. По това време Джинот пропагандира необходимостта от новобългарска просвета в македонските земи и влиза в остър конфликт с местното гръцко духовенство.
През 1848-54 г. Хаджиконстанатинов е учител в българското училище в Скопие и си спечелва голяма популярност, както с новаторските си методи на преподаване, така и с множеството дописки, които публикува в Цариградски вестник. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие, а през януари 1857 г. е принуден от местните турски власти да напусне града завинаги.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 година битолският владика Венедикт обвинява Джинот, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Мала Азия, а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което започват да го наричат Джинот. Освободен е лед застъпничеството на цариградските български първенци и се завръща във Велес през 1863 година, като се отдава изцяло на просветна дейност.
През 50-те години на 19-ти век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград, бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата, и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 г. той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855).
Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите").
Неговите публикации в Цариградски вестник съдържат най-разнообразна информация за историята и географията на македонските земи и за просветното дело и църковните дела на македонските българи.
Яростен български патриот, Джинот вярва, че българите са потомци на древните траки и илири и неведнъж изповядва своята народностна принадлежност:
Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мизия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. Многоревностнии Юрдан х. Константинов" .
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот умира на 29 август 1882 година във Велес.
Автор: Тони
През 1848-54 г. Хаджиконстанатинов е учител в българското училище в Скопие и си спечелва голяма популярност, както с новаторските си методи на преподаване, така и с множеството дописки, които публикува в Цариградски вестник. Отстранен е от общинското училище поради конфликтите му с митрополита на Скопие, а през януари 1857 г. е принуден от местните турски власти да напусне града завинаги.
При посещението на великия везир във Велес през 1861 година битолският владика Венедикт обвинява Джинот, че е сръбски агент и че съхранява в библиотеката си книги и вестници, публикувани от Георги Раковски. В резултат Джинот e заточен в Мала Азия, а при изтезанията по пътя изгубва едното си око, поради което започват да го наричат Джинот. Освободен е лед застъпничеството на цариградските български първенци и се завръща във Велес през 1863 година, като се отдава изцяло на просветна дейност.
През 50-те години на 19-ти век Йордан Хаджиконстантинов влиза в близки контакти със Сръбското дружество за словесност в Белград, бъдещата Сръбска академия на науките и изкуствата, и публикува в Гласника (списанието на Дружеството) някои материали за българската средновековна история и литература. Така например, на 23 януари 1854 г. той изпраща от Скопие в Белград препис от т.нар. Разказ за възстановяването на Българската патриаршия през 1235 г., който до този момент изобщо не е познат на науката (текстът е отпечатан в Т. VII на Гласника през 1855).
Йордан Хаджиконстантинов открива и публикува за пръв път и неизвестното дотогава старобългарско произведение от XII в. Солунска легенда ("Слово на Кирил Философ как покръсти българите").
Неговите публикации в Цариградски вестник съдържат най-разнообразна информация за историята и географията на македонските земи и за просветното дело и църковните дела на македонските българи.
Яростен български патриот, Джинот вярва, че българите са потомци на древните траки и илири и неведнъж изповядва своята народностна принадлежност:
Нека служим роду моему, ако е и за крива Бога. Не е честно мене Болгарину да отчаявам и да вракям зло за зло. Болгарин прави и верни и благородни човек, Болгарин е любитель всякое добро, Болгарин е срамота да се отричува от своя род и язык, той Болгарин, който родо свой си хули името му е ни ден ни нощ. Аз сам Болгарин, плачем за нашите изгубени болгаре, които са во Долна Мизия, затова сдолжни сме да ся жертвуваме за бракята наши пресладкии болгари. Многоревностнии Юрдан х. Константинов" .
Йордан Хаджиконстантинов-Джинот умира на 29 август 1882 година във Велес.