Българският просветител и политик, Тодор Икономов, е един от най-видните възрожденски учители и участник в борбата за създаване на независима Българска екзархия. Той е сред водачите на Консервативната партия след Освобождението на България.
Тодор Икономов е роден на 29 август 1835 година в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе. През следващите години работи като абаджия в Тулча и Жеравна и продължава образованието си в София и Сливен.
През 1861 година Тодор Икономов заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 година той завършва духовна академия в Киев.
След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен и Тулча , а след това секретар на епархийския съвет в Тулча. Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 година.
След свикването на Учредителното събрание през 1879 година, Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи, кмет на София, окръжен управител на Шумен.
Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и става председател на II Велико Народно събрание и на новосъздадения Държавен съвет през 1882 година.
През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество.
Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, Тодор Икономов се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 28 октомври 1892 година след опит за самоубийство.
Автор: Тони
Тодор Икономов е роден на 29 август 1835 година в Жеравна в семейство на свещеник. Първоначално учи в Жеравна, а след това в Разград и Русе. През следващите години работи като абаджия в Тулча и Жеравна и продължава образованието си в София и Сливен.
През 1861 година Тодор Икономов заминава за Цариград, където е учител и дякон на униатския архиепископ Йосиф Соколски. През 1865 година той завършва духовна академия в Киев.
След завръщането си в България Икономов е учител в Шумен и Тулча , а след това секретар на епархийския съвет в Тулча. Избран е да представлява Тулчанската община на Църковно-народния събор в Цариград през 1871 година.
След свикването на Учредителното събрание през 1879 година, Тодор Икономов става един от водачите на Консервативната партия. Той е депутат, окръжен управител в Сливен и Бургас, министър на вътрешните работи, кмет на София, окръжен управител на Шумен.
Икономов първоначално подкрепя Режима на пълномощията и става председател на II Велико Народно събрание и на новосъздадения Държавен съвет през 1882 година.
През следващите години Тодор Икономов се сближава с умереното крило на Либералната партия и участва във второто и третото правителство на Драган Цанков. През 1884 става редовен член на Българското книжовно дружество.
Подложен на преследвания от правителството на Стефан Стамболов, Тодор Икономов се оттегля от политическия живот и се премества в Шумен, където умира на 28 октомври 1892 година след опит за самоубийство.