На 22 август 1864 година представители на 12 държави (Баден, Белгия, Вюртенберг, Дания, Испания, Италия, Нидерландия, Португалия, Прусия, Франция, Хесен и Швейцария подписват първата Женевска конвенция, чиято цел е подобряване на положението на ранените по време на война. Конвенцията дава официален статут на Международния комитет на Червения кръст и установява реда за приемане и работа на националните организации.
Непосредствено след приемането на Женевската конвенция са основани и първите национални дружества в Белгия, Вюртемберг, Дания, Испания, Олденбург, Прусия и Франция. През същата 1864 година Луи Апиа и Парл ван де Велде , капитан от нидерландската армия, стават първите неутрални представители, работили под знака на Червения кръст във въоръжен конфликт.
Червеният кръст възниква по идея на швейцарския предприемач Анри Дюнан, който случайно става свидетел на голямата Битка при Солферино между армиите на Австрия и Италия. Тогава на бойното поле остават около 40 000 жертви - убити, ранени и изчезнали. Силно впечатлен от изоставените на произвола ранени, Дюнан се опитва да им окаже помощ с участие на местните хора. При завръщането си в Женева Дюнан описва впечатленията си в книга, издадена през 1862 година. В нея той се обявява за създаването на национални доброволчески организации, които да помагат при грижите за ранените по време на война, както и за международни правни норми, които да защитават неутралните медици и полевите болници.
На 9 февруари 1863 година Дюнан основава в Женева Комитет на петимата, заедно с други четирима представители на видни семейства от града. Неговата цел е да проучи осъществимостта на идеите на Дюнан и да организира международна конференция, която евентуално да доведе то тяхната реализация. На 17 февруари организацията е преименувана на Международен комитет за подпомагане на ранените. През октомври в Женева е проведена международна конференция, в която взимат участие 18 официални делегати на национални правителства, 6 представители на неправителствени организации, 7 неофициални правителствени делегати и петимата членове на Международния комитет.
Година по-късно швейцарското правителство кани представители на всички европейски държави, както и на Съединените щати, Бразилия и Мексико на международна конференция в Женева.
Черввеният кръст е международно хуманитарно движение, създадено за защита на човешкия живот и здраве, за осигуряване на уважение към човешкото достойнство и за предотвратяване и облекчаване на страданията на хората, без разлика на националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи. То обединява няколко международни и множество национални организации с приблизително 97 милиона членове и доброволни сътрудници.
Дейността Червения кръст по време на война е посветена на облекчаване страданията на ранените военни, цивилни и военнопленници, а в мирни времена е насочена към осигуряване на медицинска и друг вид помощ, особено след бедствия, като наводнение, земетресения, епидемии, към подобряване на здравното образование и възпитание, организиране на кръводаряване и др.
За първи път Червеният кръст е правно признат като неутрална организация от воюващи страни по време на Руско-турската война.
Още при създаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 година, основателите му си поставят за цел да въведат прост, лесно разпознаваем и използван от различните воюващи страни символ, с който да се обозначава медицинския персонал по време на военни действия. Те избират за тази цел червен кръст на бял фон, подобен на швейцарското знаме, но с разменени цветове.
По време на Руско-турската война, османската страна, макар да зачита Червения кръст, смята, че той има религиозно значение и използва вместо него подобен Червен полумесец на бял фон. Този символ е временно признат за периода на войната. През 1929 година на Турция и Египет е признато правото да използват Червения полумесец, а на Иран - Червен лъв и слънце. Въпреки че Червеният кръст се стреми да ограничи използването на разнообразни символи, днес над 30 страни използват Червения полумесец.
През 1949 година Израел предлага Червената звезда на Давид, използвана от неговите военни медицински служби, също да бъде признат за официална емблема. Предложението на Нидерландия пък е да бъде намерен един културно неутрален символ, който да бъде използван от всички страни, но в крайна сметка е запазено дотогавашното положение. През 1980 година, след Ислямската революция, Иран спира да използва Червения лъв и слънце и преминава към употреба на Червения полумесец.
През 2005 година е взето решение, влязло в сила две години по-късно, според което е призната нова официална емблема – Червен кристал. Освен че е религиозно неутрална, тя дава възможност за вписване в нея на допълнителни символи.
Автор: Тони
Непосредствено след приемането на Женевската конвенция са основани и първите национални дружества в Белгия, Вюртемберг, Дания, Испания, Олденбург, Прусия и Франция. През същата 1864 година Луи Апиа и Парл ван де Велде , капитан от нидерландската армия, стават първите неутрални представители, работили под знака на Червения кръст във въоръжен конфликт.
Червеният кръст възниква по идея на швейцарския предприемач Анри Дюнан, който случайно става свидетел на голямата Битка при Солферино между армиите на Австрия и Италия. Тогава на бойното поле остават около 40 000 жертви - убити, ранени и изчезнали. Силно впечатлен от изоставените на произвола ранени, Дюнан се опитва да им окаже помощ с участие на местните хора. При завръщането си в Женева Дюнан описва впечатленията си в книга, издадена през 1862 година. В нея той се обявява за създаването на национални доброволчески организации, които да помагат при грижите за ранените по време на война, както и за международни правни норми, които да защитават неутралните медици и полевите болници.
На 9 февруари 1863 година Дюнан основава в Женева Комитет на петимата, заедно с други четирима представители на видни семейства от града. Неговата цел е да проучи осъществимостта на идеите на Дюнан и да организира международна конференция, която евентуално да доведе то тяхната реализация. На 17 февруари организацията е преименувана на Международен комитет за подпомагане на ранените. През октомври в Женева е проведена международна конференция, в която взимат участие 18 официални делегати на национални правителства, 6 представители на неправителствени организации, 7 неофициални правителствени делегати и петимата членове на Международния комитет.
Година по-късно швейцарското правителство кани представители на всички европейски държави, както и на Съединените щати, Бразилия и Мексико на международна конференция в Женева.
Черввеният кръст е международно хуманитарно движение, създадено за защита на човешкия живот и здраве, за осигуряване на уважение към човешкото достойнство и за предотвратяване и облекчаване на страданията на хората, без разлика на националност, раса, пол, религия, класа или политически възгледи. То обединява няколко международни и множество национални организации с приблизително 97 милиона членове и доброволни сътрудници.
Дейността Червения кръст по време на война е посветена на облекчаване страданията на ранените военни, цивилни и военнопленници, а в мирни времена е насочена към осигуряване на медицинска и друг вид помощ, особено след бедствия, като наводнение, земетресения, епидемии, към подобряване на здравното образование и възпитание, организиране на кръводаряване и др.
За първи път Червеният кръст е правно признат като неутрална организация от воюващи страни по време на Руско-турската война.
Още при създаването на Международния комитет на Червения кръст през 1863 година, основателите му си поставят за цел да въведат прост, лесно разпознаваем и използван от различните воюващи страни символ, с който да се обозначава медицинския персонал по време на военни действия. Те избират за тази цел червен кръст на бял фон, подобен на швейцарското знаме, но с разменени цветове.
По време на Руско-турската война, османската страна, макар да зачита Червения кръст, смята, че той има религиозно значение и използва вместо него подобен Червен полумесец на бял фон. Този символ е временно признат за периода на войната. През 1929 година на Турция и Египет е признато правото да използват Червения полумесец, а на Иран - Червен лъв и слънце. Въпреки че Червеният кръст се стреми да ограничи използването на разнообразни символи, днес над 30 страни използват Червения полумесец.
През 1949 година Израел предлага Червената звезда на Давид, използвана от неговите военни медицински служби, също да бъде признат за официална емблема. Предложението на Нидерландия пък е да бъде намерен един културно неутрален символ, който да бъде използван от всички страни, но в крайна сметка е запазено дотогавашното положение. През 1980 година, след Ислямската революция, Иран спира да използва Червения лъв и слънце и преминава към употреба на Червения полумесец.
През 2005 година е взето решение, влязло в сила две години по-късно, според което е призната нова официална емблема – Червен кристал. Освен че е религиозно неутрална, тя дава възможност за вписване в нея на допълнителни символи.