На 20 август 917 година край река Ахелой се е състояла битка между българските войски, водени от цар Симеон I Велики и войските на Византия , водени от Лъв Фока. България печели решителна победа. Това сражение е сред най-грандиозните битки за цялото европейско Средновековие. В него вземат участие над 120 000 души.
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година.
Основните източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но има такива в разказа за ‘Чудото на свети Георги’ и в съчинението на ал-Масуди. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджари и печенеги.
Начело на българската войска стои цар Симеон, който лично участва в самото сражение.
Начело византийската армия е доместика на схолите Лъв Фока.
След сключения мир с арабите, войската от азиатските провинции на Византия е прехвърлена на Балканите. За да се насърчи състава на армията, предварително са раздадени заплатите, изнася се дървеният кръст, на който е разпънат Христос и пред него събраната войска се заклева, че ще се бие срещу своите едноверци-българите. След полагане на клетват, сухопътната армия се насочва срещу България. Тъй като византийската армия се придвижва покрай морето, то най-вероятно навлизането в българска територия е става при Дебелт /тогава Деултум/. Някои изследователи считат, че в битка при Анхиало на 6 август 917 година, става прегрупирането на българските гранични части, които се опитват да спрат византийското настъпление, но след неуспеха се изтеглят към река Ахелой и се присъединяват към основните сили.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която макар да не е особено пълноводна, в източния си край е тинеста, достатъчно дълбока и широка, за да е сравнително опасна за преминаване.
Все още се спори за конкретното място на провеждането на битката - дали е станала североизточно от устието на Ахелой, близо до Месемврия, или сражението е проведено югозападно от реката, т.е. в полето между Анхиало и Ахелой.
Тъй като е известно, че след поражението много от византийците се издавили в морето и реката от една страна, а от друга, военачалникът Лъв се спасил като избягал в Месемврия, то има вероятност битката да е станала на източния бряг. Ако сражението е станало на югозапад от Ахелой, магистър Лъв Фока трудно би стигнал до Месемврия, а обикновените войници, които не са осведомени като командния състав за района, биха предпочели да побягнат по обратния път и нямаше да има толкова голям брой удавени.
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват и,макар българския център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което предприема ромейската армия в посока река Ахелой, голяма част от нея - центърът и дясното крило губят бойно построение.
В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило, изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българският център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива.
Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.
Ромейската армия е почти напълно унищожена от българите. Спасяват се само 2 000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. Но почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.
И българската страна дава доста жертви - предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.
Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия
Тези неуспехи на бойното поле разклащат в значителна степен управлението на императрицата, която е регент на своя син. Възползвайки се от ситуацията, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 г. Роман Лакапин извършва държавен преврат. През месец май 919 г. той омъжва дъщеря си за младия император Констанатин VII и се обявява за василеопатор, а през септември 919 г. е обявен за кесар. През декември 920 г. е коронясан за император. Вече съвладетел на Константин VII, година по-късно, Роман се провъзгласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да поставя началото на процеса на стабилизация на Византия, катастрофалните загуби на жива сила при Ахелой не позволява на империята да възстанови пълната си военна мощ в началото на неговото управление.
Въпреки успеха при Катасирти, близи до столицата на Византия, Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите , които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземането на Цариград.
Автор: Тони
Основната цел на битката е неутрализирането на засилващата се българска държава след унизителните за Византия условия, постигнати през 913 година.
Основните източници не дават сведения за числеността и състава на българската армия, но има такива в разказа за ‘Чудото на свети Георги’ и в съчинението на ал-Масуди. От тези извори става ясно, че в българската армия участвали също маджари и печенеги.
Начело на българската войска стои цар Симеон, който лично участва в самото сражение.
Начело византийската армия е доместика на схолите Лъв Фока.
След сключения мир с арабите, войската от азиатските провинции на Византия е прехвърлена на Балканите. За да се насърчи състава на армията, предварително са раздадени заплатите, изнася се дървеният кръст, на който е разпънат Христос и пред него събраната войска се заклева, че ще се бие срещу своите едноверци-българите. След полагане на клетват, сухопътната армия се насочва срещу България. Тъй като византийската армия се придвижва покрай морето, то най-вероятно навлизането в българска територия е става при Дебелт /тогава Деултум/. Някои изследователи считат, че в битка при Анхиало на 6 август 917 година, става прегрупирането на българските гранични части, които се опитват да спрат византийското настъпление, но след неуспеха се изтеглят към река Ахелой и се присъединяват към основните сили.
Ахелойското поле граничи на юг с Черно море. То е сравнително равно, като на запад има няколко ниски възвишения. Полето се пресича от река Ахелой, която макар да не е особено пълноводна, в източния си край е тинеста, достатъчно дълбока и широка, за да е сравнително опасна за преминаване.
Все още се спори за конкретното място на провеждането на битката - дали е станала североизточно от устието на Ахелой, близо до Месемврия, или сражението е проведено югозападно от реката, т.е. в полето между Анхиало и Ахелой.
Тъй като е известно, че след поражението много от византийците се издавили в морето и реката от една страна, а от друга, военачалникът Лъв се спасил като избягал в Месемврия, то има вероятност битката да е станала на източния бряг. Ако сражението е станало на югозапад от Ахелой, магистър Лъв Фока трудно би стигнал до Месемврия, а обикновените войници, които не са осведомени като командния състав за района, биха предпочели да побягнат по обратния път и нямаше да има толкова голям брой удавени.
Началото на битката се характеризира с крайно ожесточен сблъсък в центъра. И от двете страни пленници не са взимани. Постепенно ромеите започват да надделяват и,макар българския център да се огъва, започва да отстъпва организирано. Заблуждавайки се, че битката на практика е спечелена, Лъв Фока решава да нанесе главния удар с дясното си крило, и с това да довърши българите. За целта дори вкарва резервите в боя. Непосилно да отстои на силния натиск, българското ляво крило също започва да отстъпва. Заради преследването, което предприема ромейската армия в посока река Ахелой, голяма част от нея - центърът и дясното крило губят бойно построение.
В този критичен момент, българският цар Симеон със своята тежка конница и скрити резерви зад хълма до днешното село Каблешково, подкрепен от дясното българско крило, изненадващо атакува във фланг лявото ромейско крило. Отхвърлени към морето, ромейските войници се паникьосват и започват да бягат. Същевременно българският център и ляво крило контраатакуват. Загубила боен ред и вече изцяло притисната към морето, разтегнатата армия на ромеите не е в състояние да окаже голяма съпротива.
Възползвайки се от дезориентацията на ромеите и бягството им от бойното поле, българите предприемат невиждана масова сеч. Деморализацията и безредното отстъпление костват живота на десетки хиляди ромейски войници. Голяма част са избити, а друга голяма част се издавят в морето, опитващи се да избягат на юг към Анхиало. Същата участ сполетява и тези издавили се в река Ахелой, с мисъл да пробият към Месемврия.
Ромейската армия е почти напълно унищожена от българите. Спасяват се само 2 000 ромейски конника, от невлязъл в действие отряд. Те успяват да се изтеглят на юг по пясъчната ивица, намираща се в непосредствения тил на византийската армия, и да достигнат до контролирания от византйците укрепен град Анхиало. Самият Лъв Фока успява да пробие в северна посока и да се спаси в Месемврия, намиращ се само на 8 километра от река Ахелой. Но почти всички висши ромейски офицери са покосени на бойното поле.
И българската страна дава доста жертви - предимно пехотинци от централната част на бойния строй, които поемат върху себе си първоначалния ромейски натиск.
Огромната загуба на хора в тази битка временно парализирала военната мощ на Византия
Тези неуспехи на бойното поле разклащат в значителна степен управлението на императрицата, която е регент на своя син. Възползвайки се от ситуацията, близо година и половина по-късно, в ранните месеци на 919 г. Роман Лакапин извършва държавен преврат. През месец май 919 г. той омъжва дъщеря си за младия император Констанатин VII и се обявява за василеопатор, а през септември 919 г. е обявен за кесар. През декември 920 г. е коронясан за император. Вече съвладетел на Константин VII, година по-късно, Роман се провъзгласява за автократор. Макар поемането на властта от Роман Лакапин да поставя началото на процеса на стабилизация на Византия, катастрофалните загуби на жива сила при Ахелой не позволява на империята да възстанови пълната си военна мощ в началото на неговото управление.
Въпреки успеха при Катасирти, близи до столицата на Византия, Симеон не обсажда Константинопол, а насочва армията си срещу сърбите , които непосредствено преди битката при Ахелой се съюзяват с Византия и посредничат на империята при преговорите с маджарите срещу България. Едва след това Симеон започва подготовка за превземането на Цариград.