Българският археолог от чешки произход Вацлав Добруски е един от основоположниците на българската археология.
Роден е на 11 август 1858 година. Завършва Философския факултет на Пражкия университет.След Освобождението идва в България като преподавател по латински език в Областната реална гимназия в Пловдив, а по-късно и в Софийската мъжка гимназия. Същевременно Добруски се занимава с история на Тракия и с българска епиграфика. От 1890 до 1910 г. той е частен хоноруван доцент във Висшето училище (днес Софийски университет) и чете лекции по антична археология.
През 1893 г. Вацлав Добруски е назначен за пръв директор на новосъздадения Народен археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега, нимфейона при Огняново, на античните селища Ескус и Никополис ад Иструм.
Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмета и 2357 монети. На 1 февруари 1910 г. Добруски се пенсионира и предава ръководството на музея на д-р Богдан Филов. По това време в инвентарните книги на музея са заведени 5504 праисторически, антични и средновековни предмета и 16 135 монети.
През 1907 г. Добруски поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор е на над 50 статии по антична археология, история и епиграфика. Обнародва серия от статии под наслов „Материали по археологията на България”.
През 1911 г. Добруски се завръща в Прага. През 1912-1914 г. той е доцент по гръцка и римска нумизматика в Пражкия университет. От 1916 до смъртта си е завеждащ библиотеката при Кралското научно дружество (днес Академия на науките) в Прага.
Умира на 24 декември 1916 година в Прага.
Автор: Тони
Роден е на 11 август 1858 година. Завършва Философския факултет на Пражкия университет.След Освобождението идва в България като преподавател по латински език в Областната реална гимназия в Пловдив, а по-късно и в Софийската мъжка гимназия. Същевременно Добруски се занимава с история на Тракия и с българска епиграфика. От 1890 до 1910 г. той е частен хоноруван доцент във Висшето училище (днес Софийски университет) и чете лекции по антична археология.
През 1893 г. Вацлав Добруски е назначен за пръв директор на новосъздадения Народен археологически музей. Организира подреждането на сбирките в музея като взема за образец устройството на музеите в Прага и Виена. Предприема прибирането на всички открити в страната подвижни археологически паметници. Започва първите системни археологически разкопки. Лично ръководи разкопаването на асклепиона при с. Златна Панега, нимфейона при Огняново, на античните селища Ескус и Никополис ад Иструм.
Първоначално фондът на музея се състои от 343 антични предмета и 2357 монети. На 1 февруари 1910 г. Добруски се пенсионира и предава ръководството на музея на д-р Богдан Филов. По това време в инвентарните книги на музея са заведени 5504 праисторически, антични и средновековни предмета и 16 135 монети.
През 1907 г. Добруски поставя началото на българската археологическа периодика с издаването на първата книжка от „Археологически известия на Народния музей в София”. Автор е на над 50 статии по антична археология, история и епиграфика. Обнародва серия от статии под наслов „Материали по археологията на България”.
През 1911 г. Добруски се завръща в Прага. През 1912-1914 г. той е доцент по гръцка и римска нумизматика в Пражкия университет. От 1916 до смъртта си е завеждащ библиотеката при Кралското научно дружество (днес Академия на науките) в Прага.
Умира на 24 декември 1916 година в Прага.