8 август 1886 г. - Преврат за детрониране на княз Александър Батенберг
На 8 август 1886 година в България се състои неуспешен преврат за детрониране на българския княз Александър I Батенберг, който довежда в крайна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа криза в страната, п
2011-08-08 12:30:42
На 8 август 1886 година в България се състои неуспешен преврат за детрониране на българския княз Александър I Батенберг, който довежда в крайна сметка до неговата абдикация и до тежка политическа криза в страната, продължила повече от година.
Превратът е предшестван от кампания на руското правителство срещу княза, съпътствана от яростна пропаганда на проруските политически групи в страната.Той е организиран от група офицери, недоволни от кадровата политика на Александър Батенберг в армията и подкрепяни от руското консулство в България. Заговорът се ръководи от капитан Радко Димитров, а сред дейните участници са и капитан Георги Вазов, заместникът на военния министър капитан Анастас Бендерев, началникът на Военното училище майор Груев.
В началото на август по заповед на Бендерев повечето войскови части, разположени в София, са изпратени към границата със Сърбия, а Струмският полк е прехвърлен Кюстендил в Перник. Заговорниците убеждават офицерите от Струмския полк да се присъединят към тях, обявявайки, че предстои война със Сърбия, която би била фатална за България без руска подкрепа. Правителството на Петко Каравелов е запознато със съществуването на заговор, но не прави опит да го ликвидира, тъй като самото то не изключва възможността да убеди княза да абдикира.
В нощта на 8 срещу 9 август части на Струмския полк и юнкери от Военното училище влизат в София, неутрализират останалите в града части и обкръжават Княжеския дворец. Александър I е арестуван и принуден да подпише указ, с който се отказва от трона. Организаторите на преврата нямат ясни планове за следващите си стъпки. Те се надяват да съставят правителство, включващо всички политически партии, и се опитват да убедят министър-председателя Каравелов да ги подкрепи, но се сблъскват с твърд отказ. Вечерта е обявен съставът на временно правителство, начело с митрополит Климент Търновски и включващо още Христо Стоянов, Драган Цанков, Константин Величков,Тодор Бурмов, Васил Радославов и майор Константин Никифоров.
Още на следващия ден се появяват първите сведения, неблагоприятни за извършителите на преврата. Председателят на Народното събрание, Стефан Стамболов, който в този момент се намира в Търново, се обявява остро срещу преврата. Майор Никифоров отказва да участва в правителството и настоява да бъде изваден от състава му. Плевенският полк пък, който се намира в Ловеч, отказва да признае новото правителство, а в Севлиево либералите провеждат демонстрация срещу преврата. Във Варненския полк офицерите отстраняват командира си, подкрепил преврата.
По-късно група офицери от Пловдив, включително подполковник Сава Муткуров, командващ Пловдивската бригада, се обявяват срещу преврата. Те получават подкрепата на някои либерали, както и на британсккото консулство. Установили контакт с друго полкове в страната, те започват да концентрират в Пловдив частите, неприемащи преврата и временното правителство.
Стамболов, в качеството си на председател на Народното събрание, издава прокламация, с която обвява преврата за незаконен и назначава Сава Муткуров за главнокомандващ на Българската армия. По негово нареждане Муткуров изпраща до ръководителите на преврата и до временното правителство ултиматум да се откажат от постовете си до 24 часа под страх от смъртно наказание.
След като временното правителство подава оставка, Стефан Стамболов връща княз Александър I Батенберг на трона. Автор: Тони