Атомните бомбардировки над Хирошима, а след това и над Нагасаки, са военни операции, проведени от ВВС на САЩ срещу двата японски градове. Състояли са се съответно на 6 и 9 автуст 1945 година в края на Втората световна война.
В утрото на 6 август 1945 година, американският бомбардировач В-29 ‘Енола Гей’ (с командир на екипажа — полковник Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомна бомба ‘Little Boy’ (в превод от английски - „малчуган“). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба ‘Fat Man’(„дебеланко“), с която е разрушен град Нагасаки.
Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект.. Първоначално проекта бил започнат по инициатива на учени — бежанци от Европа (в това число и Айнщайн) и американски учени, които смятат, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба (както по-късно става ясно, германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската). Проект „Манхатън“, в пика на своето развите, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 милиарда долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.
Първата ядрена бомба, наричана просто с наименованието „Устройство“, била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити“близо до Аламогордо в щата Ню Мексико на 16 юли 1945 г. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата ядерни бомби, което и до днешни дни се явява единственото бойно използване на ядрено оръжие.
В дните преди бомбардировката, Хирошима е град с развита тежка промишленост, с военно значение. Във и около града са разположени няколко военни лагера, които защитавали южна Япония. Освен това Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие.
Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000－140 000 души, а в Нагасаки между 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са от цивилното население.
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ.
Тези агресивни и варварски актове на американската армия по същество не водят пряко до излизането на Поднебесната империя от Втората световна война. Основната причина за това е цялостната разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие от американците през август 1945 г. е безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна представлява проява на жестоко отношение към цивилното население (политика на ограничено унищожение). Приема се дори, че именно то става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между бившите съюзници СССР и САЩ, тъй като Сталин е бил сериозно разтревожен от наличието на подобно оръжие у "идеологическия враг"
Автор: Тони
В утрото на 6 август 1945 година, американският бомбардировач В-29 ‘Енола Гей’ (с командир на екипажа — полковник Пол Тибетс) хвърля над японския град Хирошима атомна бомба ‘Little Boy’ (в превод от английски - „малчуган“). Три дни по-късно е хвърлена втора атомна бомба ‘Fat Man’(„дебеланко“), с която е разрушен град Нагасаки.
Съединените щати, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект.. Първоначално проекта бил започнат по инициатива на учени — бежанци от Европа (в това число и Айнщайн) и американски учени, които смятат, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба (както по-късно става ясно, германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската). Проект „Манхатън“, в пика на своето развите, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 милиарда долара (приблизително 22 млрд. долара в днешни дни), което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.
Първата ядрена бомба, наричана просто с наименованието „Устройство“, била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити“близо до Аламогордо в щата Ню Мексико на 16 юли 1945 г. В Хирошима и Нагасаки били взривени втората и третата ядерни бомби, което и до днешни дни се явява единственото бойно използване на ядрено оръжие.
В дните преди бомбардировката, Хирошима е град с развита тежка промишленост, с военно значение. Във и около града са разположени няколко военни лагера, които защитавали южна Япония. Освен това Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие.
Счита се, че жертвите в Хирошима са между 90 000－140 000 души, а в Нагасаки между 60 000－80 000, като болшинството от жертвите са от цивилното население.
Бомбардировките над Хирошима и Нагасаки са критикувани като ненужни, безпринципни, расистки и милитаристични действия от страна на САЩ.
Тези агресивни и варварски актове на американската армия по същество не водят пряко до излизането на Поднебесната империя от Втората световна война. Основната причина за това е цялостната разруха в Япония, която саботира стопанската и военната й системи и кара населението да понася огромни несгоди и жертви. С оглед на това използването на атомно оръжие от американците през август 1945 г. е безсмислено от военна и политическа гледна точка, а от хуманна представлява проява на жестоко отношение към цивилното население (политика на ограничено унищожение). Приема се дори, че именно то става основа на разгорялата се по-късно надпревара във въоръжаването между бившите съюзници СССР и САЩ, тъй като Сталин е бил сериозно разтревожен от наличието на подобно оръжие у "идеологическия враг"