Българският политик и водач на Народната партия, Теодор Теодоров, е министър-председател на България на 38-ото и 39-ото правителство. Теодоров се изявява като публицист, а по образование е юрист.
Теодоров е роден на 8 април 1859 година в гр. Елена. От 1874 до 1883 година учи последователно в Априловската гимназия в Габрово и в гр. Николаев, днешна Украйна и следва право в Одеса и Париж, където завършва през 1886 г.
От 1894 до 1896 г. Теодоров е председател на Осмото обикновено Народно събрание. До 1923 година той многократно е избиран за народен представител. От 1896 до 1897 г. е министър на правосъдието в кабинета на д-р Константин Стоилов. През 1897–1899 г. Теодоров е министър на финансите в кабинета на д-р Стоилов, прокурор в Софийския окръжен съд и член на Апелативния съд.
През 1911-13 г. той е министър на финансите в кабинетите на Иван Гешов и Стоян Данев.
През 1918–1919 г. е министър-председател и министър на външните дела и изповеданията. Ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския договор. През 1922 е хвърлен в затвора от Александър Стамболийски и Райко Даскалов, заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат през 1923 г. Теодор Теодоров е освободен и се присъединява към Демократическия сговор.
През 1910 година той построява в София дом, който днес е известен като култовия Руски клуб.
Теодоров има три сестри, омъжени за видни обществени фигури, свързани с Народната парти. Самият Теодор Теодоров е женен е за дъщерята на Найден Геров - Рада. Семейството има дъщеря и син.
Теодоров умира на 5 август 1924 година в Чамкория.
Автор: Тони
Теодоров е роден на 8 април 1859 година в гр. Елена. От 1874 до 1883 година учи последователно в Априловската гимназия в Габрово и в гр. Николаев, днешна Украйна и следва право в Одеса и Париж, където завършва през 1886 г.
От 1894 до 1896 г. Теодоров е председател на Осмото обикновено Народно събрание. До 1923 година той многократно е избиран за народен представител. От 1896 до 1897 г. е министър на правосъдието в кабинета на д-р Константин Стоилов. През 1897–1899 г. Теодоров е министър на финансите в кабинета на д-р Стоилов, прокурор в Софийския окръжен съд и член на Апелативния съд.
През 1911-13 г. той е министър на финансите в кабинетите на Иван Гешов и Стоян Данев.
През 1918–1919 г. е министър-председател и министър на външните дела и изповеданията. Ръководи делегацията на България при преговорите на Парижката конференция, но подава оставка като министър-председател, отказвайки да подпише Ньойския договор. През 1922 е хвърлен в затвора от Александър Стамболийски и Райко Даскалов, заедно с много други водачи на опозицията. След Деветоюнския преврат през 1923 г. Теодор Теодоров е освободен и се присъединява към Демократическия сговор.
През 1910 година той построява в София дом, който днес е известен като култовия Руски клуб.
Теодоров има три сестри, омъжени за видни обществени фигури, свързани с Народната парти. Самият Теодор Теодоров е женен е за дъщерята на Найден Геров - Рада. Семейството има дъщеря и син.
Теодоров умира на 5 август 1924 година в Чамкория.