На 29 юли 1014 година се състои Битката при Беласица или при с. Ключ в хода на българо-византийските войни от времето на цар Самуил. Тя е кулминация на двубоя между Самуил и византийския император Василий II, продължил десетилетия в края на Х и началото на XI век.
В началото на тази борба Самуил има превес, но от 1001 г. , когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, бъгарите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления, издигнато от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден край днешното село Ключ.
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а 14 или 15 хиляди попадат в плен и са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”.
Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно -на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си войници.
Макар и да не води непосредствено до края на Първата българска държава, Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да отбият византийския натиск и през 1018 година България е окончателно покорена от Василий II.
Автор: Тони
В началото на тази борба Самуил има превес, но от 1001 г. , когато Византия се отърсва от вътрешните междуособици и от конфликта си с арабите, бъгарите започват да губят надмощието си и са принудени да се борят за независимостта си. За да спрат вражеските нашествия, те изграждат широка укрепителна система, преграждаща планинските проходи и другите пътища към вътрешността на държавата. При поредния си поход през лятото на 1014 г. Василий II е спрян пред едно от тези укрепления, издигнато от Самуил в Ключката клисура между планините Беласица и Огражден край днешното село Ключ.
Българските войски отбиват многократните опити на византийците да превземат преградата с фронтално нападение, но на 29 юли са нападнати внезапно в гръб от отряда на Никифор Ксифий, който успява да обходи позициите им по планински пътеки. Битката завършва с тежко поражение на българите. Според свидетелствата на различни средновековни летописци броят на загиналите е значителен, а 14 или 15 хиляди попадат в плен и са ослепени по заповед на Василий II, наречен по-късно “Българоубиец”.
Цар Самуил избягва гибелта в самата битка, но умира два месеца по-късно -на 6 октомври 1014 г., след като получава сърдечен пристъп при вида на ослепените си войници.
Макар и да не води непосредствено до края на Първата българска държава, Беласишката битка намалява съществено съпротивителните ѝ способности и предопределя до голяма степен изхода от борбата ѝ с Византия. Наследниците на Самуил не успяват да отбият византийския натиск и през 1018 година България е окончателно покорена от Василий II.