На 28 юли 1330 година се е състояла Битката при Велбъжд между българската войска, водена от цар Михаил III Шишман Асен и войската на сръбското кралство Рашка, предвождана от крал Стефан Урош III Дечански. Българите претърпяват поражение.
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия , както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за зав
За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар, след смъртта на Иван Асен II, опитал се да спре "сръбската експанзия" и да върне в пределите на България западните й територии, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император Андроник III Палеолог Според повечето предположения, крайната цел е била пълното унищожение на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на Влашко, Молдова и черните яси.
На 19 юни 1330 година българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур , но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили татарските наемници.
Андроник III навлиза в Македония, завземайки четири малки крепости (Дебрица, Добромир, Каваларион и Сидерокастрон) и се установява на лагер край Битоля войска се отправя към крепостта Земен и я превзема. Повечето изследователите приемат, че войските на двамата владетели са били с приблизително равна численост.
Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3 000 "скити" /татари, яси, алани и власи. Стефан Дечански имал на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта Каталуня). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие.
Царят приема, тъй като за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкия деспот Иван Александър. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен.
Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане, в Македониия. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
---------------
*Ясите са аланско племе, преминало на територията на Кралство Унгария в 13-ти век. Ясите се заселват в равните източно от река Дунав. Тази област става известна като Ясшаг, като в продължение на няколко века се ползва със специални привилегии и има особен статут.
Автор: Тони
Сръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в България и Византия , както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил III Шишман започва подготовка за зав
За някои историци Михаил Шишман е единственият български цар, след смъртта на Иван Асен II, опитал се да спре "сръбската експанзия" и да върне в пределите на България западните й територии, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с византийския император Андроник III Палеолог Според повечето предположения, крайната цел е била пълното унищожение на Сръбското кралство и поделяне на земите му между България и Византия. Михаил Шишман привлякъл в коалицията владетелите на Влашко, Молдова и черните яси.
На 19 юни 1330 година българските войски тръгват от Търново, но вместо да се насочат направо към сръбската граница, минават през Видин и София. Обикновено като причина за този необичаен обход се сочи желанието на Михаил Шишман да съедини войската си с тази на брат си Белаур , но тъй като брат му не взема участие в битката, явно във Видин са се присъединили татарските наемници.
Андроник III навлиза в Македония, завземайки четири малки крепости (Дебрица, Добромир, Каваларион и Сидерокастрон) и се установява на лагер край Битоля войска се отправя към крепостта Земен и я превзема. Повечето изследователите приемат, че войските на двамата владетели са били с приблизително равна численост.
Според сведенията на Никифор Григора, Михаил Шишман разполагал с 12 000 българи и 3 000 "скити" /татари, яси, алани и власи. Стефан Дечански имал на разположение 14 000 души, към които впоследствие се присъединяват 300 (по сведения на Кантакузин) или 1000 (по сведения на Григора) каталани (испански наемници от областта Каталуня). Именно изчаквайки тях, на 24 юли Стефан Дечански предлага на Михаил Шишман еднодневно примирие.
Царят приема, тъй като за войската липсват провизии. Установено е, че Белаур не се присъединява към брат си, както и ловешкия деспот Иван Александър. Тъй като българската войска страда от липса на продоволствие, в деня на примирието, тя се пръсва по околните селища за набавянето му.
Възползвайки се от изгодната ситуация, сръбският престолонаследник Стефан Душан нарушава примирието и атакува българския лагер. Опитът на Михаил Шишман да организира ефикасна съпротива е неуспешен. В битката при Велбъжд на 28 юли 1330 г., войската на Михаил Шишман претърпява поражение, а самият цар е тежко ранен и умира три дни по-късно в плен.
Погребан е по желание на велможите си в църквата „Свети Георги“ в Старо Нагоричане, в Македониия. Михаил III Шишман е последният български владетел, водещ политика към установяване на военна и политическа хегемония на България на Балканския полуостров.
---------------
*Ясите са аланско племе, преминало на територията на Кралство Унгария в 13-ти век. Ясите се заселват в равните източно от река Дунав. Тази област става известна като Ясшаг, като в продължение на няколко века се ползва със специални привилегии и има особен статут.