Българският политик Илия Цанов е един от водачите на Либералната партия непосредствено след Освобождението на България. Той е външен министър по време на Съединението и Сръбско-българската война през 1885 година.
Илия Цанов е роден на 27 юли 1835 година във Видин. Учи в Свищов , след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 година Цанов е адвокат в търговския съд в София.
През 1876 година той е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев, със заточение.
След Освобождението Цанов работи в администрацията на Временното руско управление. Той е един от водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание през 1879 година, в I-вото, II-рото и IV-тото Обикновено Народно събрание и в III-тото Велико Народно събрание през 1886-87 г.
През 1883-84 година Илия Цанов е дипломатически агент на България в Цариград . От 1884 до 1886 година той е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов. На тази длъжност той участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 година.
Това е българо-турска спогодба, според която Съединението на България юридически се признава международно. Подписан е на 24 март 1886 година от посланиците на Великите сили, Великия везир Кямил паша и министъра на външните работи и изповеданията на България в двореца Топхане в Цариград.
Българският дипломат Илия Ценов, познат на османските власти като "служебният защитник" от Русчук, където защитава оцелели четници от Ботевата чета, сега също така блестящо защитава интересите на цяла България. Негова е заслугата Бургас и околията да принадлежат към новосъздадената държава, както и да отпадне правото на султана да праща свои войски в случай на вътрешни размирици.
Илия Цанов постига това практически без никаква подкрепа или съвет от страна на княза и министър-председателя Петко Каравелов. С подписването на акта приключва Цариградската конференция от 1885-86 година. Чрез Топханенския акт българският княз Александър I Батенберг поема управлението на Източна Румелия. В замяна на това Османската империя получава Кърджалийска околия, както и Тъмръшката република.
Така България губи 1640 км² от своите земи и територията й вече е 94 705 км².
Илия Ценов умира на 27 март 1901 година в София.
Автор: Тони
Илия Цанов е роден на 27 юли 1835 година във Видин. Учи в Свищов , след което работи в османската администрация в родния си град. От 1868 година Цанов е адвокат в търговския съд в София.
През 1876 година той е защитник на заловените участници в Ботевата чета и успява да постигне замяната на смъртната присъда на някои от тях, включително на Кирил Ботев, със заточение.
След Освобождението Цанов работи в администрацията на Временното руско управление. Той е един от водачите на Либералната партия и е избиран за народен представител в Учредителното събрание през 1879 година, в I-вото, II-рото и IV-тото Обикновено Народно събрание и в III-тото Велико Народно събрание през 1886-87 г.
През 1883-84 година Илия Цанов е дипломатически агент на България в Цариград . От 1884 до 1886 година той е министър на външните работи и изповеданията в правителството на Петко Каравелов. На тази длъжност той участва в преговорите за сключването на Топханенския акт през 1886 година.
Това е българо-турска спогодба, според която Съединението на България юридически се признава международно. Подписан е на 24 март 1886 година от посланиците на Великите сили, Великия везир Кямил паша и министъра на външните работи и изповеданията на България в двореца Топхане в Цариград.
Българският дипломат Илия Ценов, познат на османските власти като "служебният защитник" от Русчук, където защитава оцелели четници от Ботевата чета, сега също така блестящо защитава интересите на цяла България. Негова е заслугата Бургас и околията да принадлежат към новосъздадената държава, както и да отпадне правото на султана да праща свои войски в случай на вътрешни размирици.
Илия Цанов постига това практически без никаква подкрепа или съвет от страна на княза и министър-председателя Петко Каравелов. С подписването на акта приключва Цариградската конференция от 1885-86 година. Чрез Топханенския акт българският княз Александър I Батенберг поема управлението на Източна Румелия. В замяна на това Османската империя получава Кърджалийска околия, както и Тъмръшката република.
Така България губи 1640 км² от своите земи и територията й вече е 94 705 км².
Илия Ценов умира на 27 март 1901 година в София.