Чешкият историк , Константин Иречек, е автор на първия академичен труд по история на България, а през 1881-1882 година е български министър на народното просвещение. Той е един от многото чехи, които са свързали съдбата си с България и нейното духовно развитие след Освобождението.
Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 година в чешко семейство във Виена. През 1872 година той издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870“. През 1875 година завършва история с доктора в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 година, на руски през 1878 година и претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 година).
Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 година, но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 година, посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 година заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 година, по време на Режима на пълномощията , оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на народната библиотека.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава "Пътувания по България" и "Княжество България" .
През 1884 година Константин Иречек се връща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 година до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.
Константин Иречек умира на 10 януари 1918 година във Виена.
Автор: Тони
Константин Иречек е роден на 24 юли 1854 година в чешко семейство във Виена. През 1872 година той издава своята първа научна работа - „Книгопис на новобългарската книжнина 1806-1870“. През 1875 година завършва история с доктора в Карловия университет в Прага, където специализира история на славяните.
Дисертацията на Иречек, озаглавена „История на българите“ е написана с подкрепата на много българи, между които и Марин Дринов. Тя е публикувана на чешки и немски през 1876 година, на руски през 1878 година и претърпява няколко български издания (1886, 1888, 1929 година).
Този труд е първата цялостна българска научна история. Тя обхваща периода от древността до 1875 година, но Иречек продължава да работи по темата до смъртта си. В отделен том „История на българите“ (1939 година, посмъртно) са издадени неговите многобройни бележки, допълнения и нови материали.
След дипломирането си Константин Иречек преподава известно време в Карловия университет. През 1879 година заминава за София, където става главен секретар на новосъздаденото Министерство на народното просвещение. През 1881-1882 година, по време на Режима на пълномощията , оглавява министерството в правителството на Казимир Ернрот и правителството без без министър-председател. По-късно е председател на Учебния съвет при министерството и директор на народната библиотека.
Големи са заслугите на Константин Иречек за организиране на учебното дело в България, за създаване на редица културни институти и опазването на българската старина. Той е един от инициаторите за възобновяването на дейността на Българското книжовно дружество в София и от 1884 г. е негов редовен член. Извършва няколко обиколки из страната с научна цел. Издава "Пътувания по България" и "Княжество България" .
През 1884 година Константин Иречек се връща в Прага, където става професор по всеобща история в Карловия университет. От 1893 година до смъртта си е професор по история на славянските народи във Виенския университет. Вниманието му е насочено главно към историята на славянските народи и основно към историята на българския и сръбския народ.
Константин Иречек умира на 10 януари 1918 година във Виена.