Българският писател, духовник и политик от Консервативната партия, Васил Друмев, приел монашеското име Климент, е автор на първата българска повест и първата българска драма с оригинален сюжет. След Освобождението Васил Друмев /Климент/ е митрополит на Търновската епархия и на два пъти министър-председател на България.
Васил Друмев е роден около 1840 година в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1847 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взима участие в главната роля в побългарената комедия ‘Михал Мишкоед’ от Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда у младежа любов към историята, литературата, театъра. Той импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 г. Васил Друмев става помощник-учител.
През 1858 г. Васил Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи.
В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. той написва повестта „Нещастна фамилия“ - първата повест на български език. Публикува преводи от руски език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа, но през следващите години променя възгледите си към по-умерено просветителство.
След връщането си в Одеса, Друмев пише втората си повест „Ученик и благодетели. През 1865 година завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 година.
През 1869 година Друмев заминава за Галац /Румъния/, а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 година. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и др. през 1869 година той основава Българското книжовно дружество
( днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател.
Васил Друмев е редактор на периодично списание на БКД, където публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от вестник „Дунавски лебед“ публикуваното през 1861 година „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки.
През 1873 г. Друмев е ръкоположен в Тулча за йеродякон с името Климент, като от следващата година е епископ Браницки, отговорен за добруджанската част на Доростоло-Червенската епархия. Негов духовен ръководител е митрополит Григорий Немцов.
През Руско-турската война Климент спасява Русе от унищожение, а българското население – от клане. През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г.
Климент Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Той оглавява второто правителство на България от декември 1879 година до април 1880 година. През 1884 г. за кратко управлява СОфийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия.
През 1885 г. Климент става първият председател на новосъздадения Български червен кръст, като заема поста до 1887 г.
През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг.. Заради проруските си възгледи през 1893 г. Климент е заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 година, Климент е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.
Климент Търновски умира на 23 юли 1901 година в София.
Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана е под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива.
В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение. Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.
Автор: Тони
Васил Друмев е роден около 1840 година в Шумен в семейството на дребен занаятчия. Учи в родния си град от 1847 до 1856 година при известните възрожденски учители Сава Доброплодни и Сава Филаретов. Взима участие в главната роля в побългарената комедия ‘Михал Мишкоед’ от Доброплодни в първото театрално представление в България. Учителят Доброплодни събужда у младежа любов към историята, литературата, театъра. Той импулсира учениците си за по-високо образование. През 1856 г. Васил Друмев става помощник-учител.
През 1858 г. Васил Друмев получава стипендия и заминава за Одеса, където учи в Одеската семинария. През лятото на същата година се запознава с надзирателя в пансиона Георги Раковски, който оказва влияние върху учениците с патриотичните си идеи.
В Одеса Друмев пише първите си стихове „Светливо слънце ся роди...“ и „Милно и жално към въсток гледа...“, които излизат в „Цариградски вестник“. През 1860 г. той написва повестта „Нещастна фамилия“ - първата повест на български език. Публикува преводи от руски език. През 1862 г. участва в създадената от Раковски Първа българска легия в Белград, където се запознава с Васил Левски и Стефан Караджа, но през следващите години променя възгледите си към по-умерено просветителство.
След връщането си в Одеса, Друмев пише втората си повест „Ученик и благодетели. През 1865 година завършва семинарията и постъпва в Духовната академия в Киев, която завършва през 1869 година.
През 1869 година Друмев заминава за Галац /Румъния/, а след това в Браила, където е учител и директор на българското училище до 1873 година. Заедно с Васил Стоянов, Марин Дринов и др. през 1869 година той основава Българското книжовно дружество
( днес Българска академия на науките), като става негов действителен член, деловодител и заместник-председател.
Васил Друмев е редактор на периодично списание на БКД, където публикува статии, критики, научни материали. Обнародва и „Мати Болгария“ и препечатва от вестник „Дунавски лебед“ публикуваното през 1861 година „Житие и страдания грешнаго Софрония“ с интересен предговор и бележки.
През 1873 г. Друмев е ръкоположен в Тулча за йеродякон с името Климент, като от следващата година е епископ Браницки, отговорен за добруджанската част на Доростоло-Червенската епархия. Негов духовен ръководител е митрополит Григорий Немцов.
През Руско-турската война Климент спасява Русе от унищожение, а българското население – от клане. През 1878 г., след Освобождението, става ректор на Петропавловската семинария край Лясковец и остава на този пост до 1884 г.
Климент Браницки се включва активно в политическия живот като един от водачите на Консервативната партия. Той оглавява второто правителство на България от декември 1879 година до април 1880 година. През 1884 г. за кратко управлява СОфийската епархия, след което става митрополит на Търновската епархия.
През 1885 г. Климент става първият председател на новосъздадения Български червен кръст, като заема поста до 1887 г.
През август 1886 г. Климент Търновски е министър-председател в кабинета, съставен след проруския преврат срещу княз Александър I Батенберг.. Заради проруските си възгледи през 1893 г. Климент е заточен в Петропавловския и Гложенския манастир. След падането на правителството на Стефан Стамболов през 1894 година, Климент е освободен и на следващата година участва в делегацията, договорила признаването на княз Фердинанд от Русия.
Климент Търновски умира на 23 юли 1901 година в София.
Повестта „Нещастна фамилия“ е първата българска оригинална повест. Написана е под влияние на поезията на Чинтулов и поемата на Раковски „Горски пътник“. Появата на тази повест се определя от нуждата от белетристично четиво, но наред с народните страдания описва и народната съпротива.
В историята на българската литература Васил Друмев оставя името си и като драматург. „Иванку, убиецът на Асеня I“ е първото българско значително оригинално драматично произведение. Счита се, че Друмев е бил запознат с творчеството на Шекспир и драматургията на Пушкин, но въпреки историческия си сюжет, драмата има съвременно звучене. В архива на Васил Друмев се пазят недовършени драми, повести и разкази, както и спомени из живота на студентите в Русия и др.