С името ‘Операция Еделвайс’е наречен  сборът от по-малки бойни операции срещу СССР, планирани от германското главно командване през Втората световна война  за овладяване на източното крайбрежие на Черно море, Казкавките проходи и Азербайджан.

Общият план е изложен на 23 юли 1942 г. (след завладяването на Източна Украйна) в директива № 45 на Адолф Хитлер до частите на Вермахта на южния фланг на Източния фронт.  С изпълнението му е натоварена група армии „А“, начело с генерал-фелдмаршал Вилхелм Лист.

Съгласно плана  армията трябва да бъде разделена на две оперативни групи. Едната трябва да овладее поречието на Кубан и Западнокавказките проходи, както и пристанищата, останали на разположение на съветския Черноморски флот след падането на Севастопол в началото на юли.

Втората оперативна група трябва да овладее района на Грозни и, подсигурявайки фланговете си, да достигне Баку и нефтените полета около Каспийско море.

Лист пристъпва към изпълнение на „Еделвайс“ в края на юли. Резултат от това е 14-месечната битка за Кавказ, която завършва с неуспех за Германия.

Значението на Северен Кавказ и Закавказието се дължи на факта, че в началото на войната оттам се добиват 86,5 на сто от нефта и 65 на сто от природния газ на СССР (само от Баку идват ¾ от нефта). Регионът дава също така богати селскостопански добиви.

Германският план от лятото на 1942 г. за настъпление в две направления се проваля. В битката за Кавказ германските войски не успяват да постигнат зададените цели, а действията на съветските войски предотвратяват ефективното използване на овладените нефтени полета.
Автор: Тони