Мейкън е било името на осъществен военен проект на американската армия. Създаден е летящ самолетоносач с капацитет около 5 летящи бойни машини.
Той е аварирал и катастрофирал, отнемайки няколко човешки живота. Инженер на име Карл Арнщайн е бил иновативен дизайнер със страхотни идеи.Точно той е бил главният отговорник за успеха на машината, а катастрофата така и не е изяснена как точно е станала.
Първият модел е бил наречен L30 и е бил с дължина 202 метра и ширина в най-голямата част 25 метра. Размерът на самолетоносача е бил феноменален, дори при сравнение с днешни стандарти.
Самолетоносачът успява да дебютира по време на Първата Световна Война. Самият дирижабъл (цепелин) е пренасял самолетите по странен начин. Те са били прикачени към външния корпус на машината и при нужда пилотът на самолета е трябвало само да дръпне един лост и е бил готов за битка и да защитава дирижабъла. Един голям минус е бил, че е нямало как да се стигне до самолетите от дирижабъла и пилотът е трябвало да се качи и да чака в кабината на самолет докато имат нужда от него.
След модела L30 е направен реалният модел за бойна готовност, 255 метра дължина и 35 метра ширина. Направен e изцяло от алуминий и тежестта на една 4 метрова греда е била толкова лека, че 10 годишно дете е можело да я носи без проблем. машината е имала 8 двигателя Майбах с по 564 конски сили и максималната скорост е била 130 километра в час, което за времето си е било доста добро постижение за толкова огромна машина.
Акрон е бил представен пред хората и в момента, в който те го видели, били шокирани и впечатлени. Заради опасния начин на закачане на самолети, проектът бързо е бил променен и са направили вътрешна част. В нея бойните малки самолети са били поставени със специална машина и са били спускани през врата, направена на пода на самолетоносача.
След като самолетът е бил в полет, връщането му в цепелина е било сложно, но не и невъзможно. Над крилата на самолетите е била поставена кука, която пилотите са ползвали, за да се закачат към специалната спускателна машина и тя след това ги е прибирала обратно в корпуса на Акрон-а. Така са презареждали гориво и муниции.
Когато е направен Мейкън, той е бил подобрен драстично от предшественика си, по-лек, по-бърз, по-здрав и т.н. Летателният апарат обаче и имал сериозен дефект, двете задни перки са били много леко закрепени и при силен вятър и рязка маневра, те са могли да се счупят.
Карл Арнщайн е предупреждавал десетки пъти американската армия, но малко ремонти са били направени и то не на перките. Докато прави рутинен полет от Лос Анджелис до Сан Франциско, Мейкън навлиза в бурна ветровита територия и заради силния вятър и резките маневри, няколко елемента в задната горна перка се скъсват. Силният вятър бил много постоянен и дефектите в горната перка били фатални. Тя се откъснала от корпуса на дирижабъла и разкъсала голяма част от тялото на машината. От там газовото гориво просто изчезнало от задната част и балансът бил нарушен. Така Мейкън-а започнал да се издига нагоре и нагоре като балон с хелий. Той вече бил неуправляем. След загубата на голямо количество хелий машината започнала да пада към Земята. Проблемът, е че е нямало как да забавят скоростта заради липсата на баланс и баласт.
Машината се ударила в океана. Ударът не бил силен, а от 32-мата мъже на борда, само двама загинали.
Тогава армията прекъснала всички програми свързани с дирижабли.
Автор: Александър Ненов
Той е аварирал и катастрофирал, отнемайки няколко човешки живота. Инженер на име Карл Арнщайн е бил иновативен дизайнер със страхотни идеи.Точно той е бил главният отговорник за успеха на машината, а катастрофата така и не е изяснена как точно е станала.
Първият модел е бил наречен L30 и е бил с дължина 202 метра и ширина в най-голямата част 25 метра. Размерът на самолетоносача е бил феноменален, дори при сравнение с днешни стандарти.
Самолетоносачът успява да дебютира по време на Първата Световна Война. Самият дирижабъл (цепелин) е пренасял самолетите по странен начин. Те са били прикачени към външния корпус на машината и при нужда пилотът на самолета е трябвало само да дръпне един лост и е бил готов за битка и да защитава дирижабъла. Един голям минус е бил, че е нямало как да се стигне до самолетите от дирижабъла и пилотът е трябвало да се качи и да чака в кабината на самолет докато имат нужда от него.
След модела L30 е направен реалният модел за бойна готовност, 255 метра дължина и 35 метра ширина. Направен e изцяло от алуминий и тежестта на една 4 метрова греда е била толкова лека, че 10 годишно дете е можело да я носи без проблем. машината е имала 8 двигателя Майбах с по 564 конски сили и максималната скорост е била 130 километра в час, което за времето си е било доста добро постижение за толкова огромна машина.
Акрон е бил представен пред хората и в момента, в който те го видели, били шокирани и впечатлени. Заради опасния начин на закачане на самолети, проектът бързо е бил променен и са направили вътрешна част. В нея бойните малки самолети са били поставени със специална машина и са били спускани през врата, направена на пода на самолетоносача.
След като самолетът е бил в полет, връщането му в цепелина е било сложно, но не и невъзможно. Над крилата на самолетите е била поставена кука, която пилотите са ползвали, за да се закачат към специалната спускателна машина и тя след това ги е прибирала обратно в корпуса на Акрон-а. Така са презареждали гориво и муниции.
Когато е направен Мейкън, той е бил подобрен драстично от предшественика си, по-лек, по-бърз, по-здрав и т.н. Летателният апарат обаче и имал сериозен дефект, двете задни перки са били много леко закрепени и при силен вятър и рязка маневра, те са могли да се счупят.
Карл Арнщайн е предупреждавал десетки пъти американската армия, но малко ремонти са били направени и то не на перките. Докато прави рутинен полет от Лос Анджелис до Сан Франциско, Мейкън навлиза в бурна ветровита територия и заради силния вятър и резките маневри, няколко елемента в задната горна перка се скъсват. Силният вятър бил много постоянен и дефектите в горната перка били фатални. Тя се откъснала от корпуса на дирижабъла и разкъсала голяма част от тялото на машината. От там газовото гориво просто изчезнало от задната част и балансът бил нарушен. Така Мейкън-а започнал да се издига нагоре и нагоре като балон с хелий. Той вече бил неуправляем. След загубата на голямо количество хелий машината започнала да пада към Земята. Проблемът, е че е нямало как да забавят скоростта заради липсата на баланс и баласт.
Машината се ударила в океана. Ударът не бил силен, а от 32-мата мъже на борда, само двама загинали.
Тогава армията прекъснала всички програми свързани с дирижабли.