20 юли 1903 година - Илинденско-Преображенско въстание

Въстанието в Македония и Одринско от 1903 година, което е  връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи е Илинденско-преображенското въстание. Организатор на въстанието е ВМОРО. След организираното

Въстанието в Македония и Одринско от 1903 година, което е  връхна точка в национално-освободителната борба на македонските и тракийски българи е Илинденско-преображенското въстание. Организатор на въстанието е ВМОРО.

След организираното от Върховния македоно-одрински комитет Горноджумайско въстание, напрежението в Македония нараства чувствително. Правителството на Османската  империя  засилва репресивните мерки, съсредоточава военни и полицейски части, които извършват масови беззакония. Увеличават се стълкновенията между турските въоръжени сили и четите на организацията. Само през първата половина на 1903 година са отбелязани 86 сражения. В тази обстановка през януари 1903 г. част от членовете на ЦК начело с Иван Гарванов  свикват конгрес в Солун , който взема решение да се вдигне повсеместно въстание в Македония и Ординско. На конгреса не присъстват задграничните представители Гоце Делчев и Гьорче Петров.

Все пак задграничното представителство на организацията в София след дълги дискусии се присъединява към това решение. Гоце Делчев  е против прибързани въоръжени действия, защото познава много добре обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Дамян Груев. Двамата решават, че след като решението е взето и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение. В навечерието на въстанието, обаче, той е убит край село Баница на път за конгреса на Серския революционен окръг.

В ръководните среди на организацията няма единно мнение за методите на революционната борба. Самият Гоце Делчев  дълго време настоява борбата да се води чрез паратизанска война, реализирана через постоянни терористични актове, които да не засягат населените места, а да се съсредоточат върху турски военни и пътни обекти.
Групата около Гьорче  Петров  настоява за провеждането на т. нар. перманентна революция,  за да не се допусне пълно изтощаване на силите на организацията. Те предлагат действията да се разпрострат във времето и пространството, за да се постигне по-голям териториален и времеви обхват.

Членът на ЦК д-р Христо Татарчев се изказва за провеждането на масово и внезапно въстание, като се използват всички сили на организацията и на населението, за да може или да се постигне евентуален успех, или, ако акцията се провали, европейската дипломация да бъде принудена да проведе реформи в Турция.

В края на април 1903 година  още едно събитие ускорява избухването на революцията. Група младежи, известни в историята като “гемиджиите”, извършват серия от атентати в Солун.  Във въздуха е хвърлена сградата на Отоман банк, взривен е френски кораб, прекъснато е осветлението на града. Повечето атентатори загиват, след като водят неколкодневни боеве по улиците на града. Саможертвата на тези младежи нажежава още повече обстановката. Европейските държави още от януари 1903 г. се опитват да проведат известни реформи, но вековните им противоречия не допускат особен резултат. Съдбата на населението се поема от организацията.

На Смилевския конгрес на Битолския окръг  на ВМОРО се решава въстанието да започне в окръга на 20 юли - Илинден.  Началото на бойните действия в Одринско  се определя н Конгрфеса на Петрова нива за 6 август /Преображение Господне/, а по-късно Серски окръг  решава да се вдигне на 27 септември /Кръстовден/.  Така на практика се реализира идеята за перманентна революция.

В определения ден щабът на въстанието в с. Смилево  в  състав Дамян Груев, Борис Сарафов и Анастас  Лозанчев  нарежда на въстаническите отряди да започнат бойни действия. Призивът „хиляди пъти по-добре смърт, отколкото скотски живот“ мотивира въстаниците. Въстанието обхваща едновременно всички райони на Битолския революционен окръг. Освободени са планински райони на Битолска, Леринска, Костурска, Охридска и Кичевската кааза (околия). В освободеното Крушево е обявено временно управление, известно под името Крушевска република, която просъществува 10 дни. В града е образувано временно правителство, в което влизат представители на трите общности - българи, власи и гъркомани.

Боевете в Македония започват на20 юли - Илинден. Постепенно  въстанието обхваща Битолско, Леринско, Костурско, Охридско и Кичевско. В град Крушево  българските въстаници обявяват Крушеска република и канят гърци и власи  на обща борба против Османската империя.  Никой не посяга срещу мирното турско население.

Началото на въстаническите действия в Битолски окръг дава тласък на революционното движение и в Одринска Тракия. Съгласно  решенията на Солунския конгрес за обявяване на масово въстание в Странджанския район  е свикан Конгресът на Петрова нива , който изработва план за действията и избира главен щаб в състав: Михаил Герджиков, Лазар Маджаров и Стамат Икономов.  На 5 август  бойните действия започват, обявена е Странджанската република. Освободени са Василико (дн. Царево) и Ахтопол, изтласкват се турските части към Малко Търново и Лозенград.

Въстанието започва в Серския революционен окръг на 14  септември  1903 г. - Кръстовден. Сражения се водят почти по цялата територия на Серския революционен окръг. В тях заедно участват Яне Сандански, кап.Стоянов, полковник Янков. Борбата сближава бившите противници от ВМОРО и ВМК и те с обединени сили действат срещу турския аскер.
.
Турското правителство хвърля огромни сили за потушаването на въстанието в Македония и Одринска Тракия.  Според данните на мемоара на вътрешната организация от 1904 г. , в Битолския и Одринския революционен окръг са станали 239 сражения, в които вземат участие 26 000 въстаници срещу 350-хилядна войска. В сраженията загиват 994 въстаници, опожарени са 201 села, убити са 4600 души от мирното население, а други 25 000 души, жители от Македония и Одринско, избягват в Княжеството.

Въстаниците постепенно изчерпват своите сили. Султанът отчита това и  прави тънък дипломатически ход. Той обявява, че кръвопролитията ще бъдат прекратени, ако великите сили принудят България да се откаже от подкрепата на въстанието. Турция прехвърля отговорността върху софийското правителство.

Великите сили и главно Русия и Австро-Унгария, с ноти до българското правителство го принуждават да не се намесва в конфликта. Външните министри на двете империи изработват реформен план. Мюрцщегските реформи (по името на града, където се срещат граф Ламздорф и граф Голуховкин) предвиждат омиротворяване на областта и даване някои права на народностите в империята.

На 17 септември щабът на въстанието изпраща молба до български отговорни фактори да обявят война на Турция. При съществуващата международна обстановка България няма нито сили, нито възможност за реална помощ. Всички обществени слоеве в страната независимо от своите различни схващания съчувстват на въстаниците и оказват морална и материална помощ. Освен възпиращите предупреждения на силите българското правителство много добре разбира, че и съседните държави няма да останат безучастни при евентуална намеса. Главната причина за сдържаното поведение си остава икономическата и военната слабост. Това се осъзнава и от ръководителите на организацията. За съжаление, върховният момент в развитието на революционните процеси в Македония не съвпада с готовността на княжеството за решителни действия.

Илинденско-Преображенското въстание избухва преждевременно, преди да бъде завършена всестранната подготовка на населението. Затова масово въстание избухва само в два революционни окръга. През 1903 г.  не съществуват реални възможности за победен изход от въоръжена борба. Османската империя все още притежава огромни човешки, военни и икономически ресурси, които не могат да бъдат пречупени от една балканска държава, а още по-малко от населението на една провинция.

Международното положение също не позволява благоприятен изход. Великите сили все още не са готови да пристъпят към решаване на сложния Източен въпрос.  Русия е заета Далечния изток, където назрява въоръжен конфликт с Япония. Австро-Унгария, другата държава с решаващ глас в балканските дела, все още не е завършила юридическото присъединяване към империята на окупираните през 1878 година Босна и Херцеговина, за да допусне ново преразпределение на политическата карта на полуострова.

Балканските държави също много внимателно и ревниво следят борбите на българското население за свобода и са решителни противници на реформи без тяхно участие, тъй като това означава застрашаване на интересите им в района, независимо от това колко обосновани са били те. Въпреки поражението, въстанието събужда европейскот общствено мнение. 

След въстанието Македонският въпрос трайно влиза в полезрението на дипломацията. Започват контролирани от европейските държави реформи според Мюрцщегската реформена програма.  Въпреки реформите, обаче, в България всички разбират, че пътят към националното единение минава през война с Турция, подготовката за която започва още през 1904 година. Автор: Тони