Първото сражение на Шипченския проход в хода на Руско-турската война 1877-78 година , Шипченската битка, се е състояло от 16 до 19 юли 1877 година. В резултат на битката руската армия установява контрол над Шипченския проход, най-удобната и пряка връзка между Северна и Южна България. Боевете в прохода имат решаващо значение за разгръщане на руските настъпателни действия.
След десанта през р. Дунав в края на юни 1877 година, руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Задачата му е да се установи контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския, чрез комбинирани действия с Габровския отряд. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия.
Командир е генерал-майор Валериан Дерожински.
Османското командване изгражда на прохода пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - Средното беклеме, Кадийската стена, вр. Узункуш, вр. Шипка и вр. Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника с командир Ахмед Хулюси паша.
На 16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е да се предприемат енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони.
Дясната, водена от подполковник Хоменко към обяд на 17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната, командвана от подполковник Линдстрьом, нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата, водена от капитан Кончалов, предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Лявата колона води неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.
Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата, две сотни пластуни, настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната, с полковник Климентович, обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка.
Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг и, за да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. Османските сили се изтеглят и руските войски, под командването на генерал Гурко, установяват контрол над Шипченския проход.След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.
Автор: Тони
След десанта през р. Дунав в края на юни 1877 година, руското командване изпраща към вътрешността на страната Предния отряд под командването на генерал-лейтенант Йосиф Гурко. Задачата му е да се установи контрол над проходите в Стара планина. След овладяване на Хаинбоазкия проход е планирано и превземането на Шипченския, чрез комбинирани действия с Габровския отряд. Формиран е от частите на IX-а пехотна дивизия.
Командир е генерал-майор Валериан Дерожински.
Османското командване изгражда на прохода пет последователни позиции, осигуряващи защитата му от север - Средното беклеме, Кадийската стена, вр. Узункуш, вр. Шипка и вр. Свети Никола. Отбраната е възложена на отряд от 4 700 войника с командир Ахмед Хулюси паша.
На 16 юли малки сили на Габровския отряд изтласкват три османски табура от вр. Голям Бедек, които отстъпват на самия проход. Вечерта, генерал-майор Николай Святополк-Мирски (командир на IX-а Пехотна дивизия), поема временно командването на Габровския отряд. Заповедта на главнокомандващия княз Николай Николаевич е да се предприемат енергични действия. Силите на отряда са разделени на три колони.
Дясната, водена от подполковник Хоменко към обяд на 17 юли превзема с. Зелено дърво, обстрелва противниковите позиции на вр. Шипка и се отправя към Химитлийския проход. Средната, командвана от подполковник Линдстрьом, нанася фронтален удар по шосето и към 14,00 часа достига първото беклеме. Лявата, водена от капитан Кончалов, предприема обходно движение и достига вр. Демиртепе. Лявата колона води неравен бой и привечер се връща в гр. Габрово.
Предният отряд, осведомен за боя, атакува от юг на 17 юли. Провежда настъплението в две колони. Лявата, две сотни пластуни, настъпва по шосето и поема върху себе си огъня на противниковата пехота. Дясната, с полковник Климентович, обхожда прохода от изток по пътека, неизвестна на противника. Около 11,00 часа достига до вр. Демиртепе. Настъпва срещу вр. Свети Никола и вр. Шипка.
Противникът е изненадан и заплашен от едновременна атака от север и юг и, за да спечели време за изтегляне от прохода, изпраща парламентьори с предложение за капитулация. Османските сили се изтеглят и руските войски, под командването на генерал Гурко, установяват контрол над Шипченския проход.След битката остатъкът от османския отряд, изоставяйки оръдията, се изтегля по планинските пътеки на запад. Съсредоточава се в Пловдив. На следващия ден 19 юли частите на Габровския и Предния отряд се съединяват на билото. Предният отряд се изтегля на юг, а охраната на прохода е поверена на Габровския отряд.