Договорът, подписан между България и страните от Антантата, поставил край на участието й в Първата световна война, е наречен Ньойски договор. Подписан е от българска страна от министър-председателя александър Стамболийски на 27 ноември 1919 година в кметството на парижкото предграадие Ньой сюр Сен.
С подписването му България губи Западна Тракия, Южна Добруджа и Западните покрайнини.
Ньойският договор за мир е наложен на България след поражението й в Първата световна война 1914 г.-1918 г. Според него България е обременена с тежки репарационни задължения, възлизащи на 2 250 000 златни франка, които следва да бъдат изплатени в срок от 37 години след влизането му в сила с 2 % лихва върху общата сума за първата и 5 % за следващите години.
Освен това България е задължена да предаде на своите съседи - Сръбско-хърватско-словенското кралство (от 1929 г. Югославия), Румъния и Гърция, определено число добитък, както и 250 000 т. въглища. Наред с това тя губи Западна Тракия, която първоначално се предоставя за управление от самите западни съглашенски държави, които от своя страна през 1920 г. я предоставят на Гърция.
От България се отнема Южна Добруджа, която повторно се включва в територията на Румъния, както и гр. Струмица и нейната околност, заедно с т. нар. Западни покрайнини (включващи земите на част от Царибродска, Босилеградска, Трънска и Кулска околия), които се предоставят на Югославия. По такъв начин страната ни е лишена от значителни територии, населени с компактно българско население. Пак по силата на Ньойския мирен договор на България е отнето правото да има своя наборна армия, като на нейно място й се разрешава рекрутирането на платена войска в размер на 33 000 души войници и офицери, с които да охранява границите си и да пази вътрешния ред. Като неделима част от договора по искане на Гърция е приложена и т. нар. конвенция за доброволна размяна на малцинствата между двете съседни държави, която впоследствие е използвана от атинските управляващи среди за насилствено прогонване на българското население от неговите родни огнища в Западна Тракия. Ньойският мирен договор просъществува до началото на Втората световна война 1939-1945 г. През този период България изплаща на съглашенските сили и техните балкански съюзници репарации в размер на 65 000 000 златни франка.
По силата на Ньойския диктат Македония е безвъзвратно поделена между Гърция и Сърбия (Югославия), като за България остава само Пиринският край, и то без Струмишко, което също попада под сръбска власт. Попарени са и надеждите за излаз на Бяло море. Още по-болезнено е това, че България трябва да се раздели със земи, които дотогава са били в нейните граници, дори и според Берлинския договор - Румъния си присвоява Южна Добруджа, а Сърбия (Югославия) поглъща и западните покрайнини - Тимошко, Царибродско и Босилеградско.
Участието на България в Първата световна война на страната на Германия, Австро-Унгария и Турция се дължи обаче на категоричното нежелание на Сърбия и Русия да отстъпят Македония. Зловещи за бъдещето на страната пък са споразуменията, с които Великобритания и Франция обещават на Русия Цариград, Босфора и Дарданелите, тъй като за да стигне до Протоците, Русия трябва най-напред да прегази Румъния и България.
Следователно България трябва да воюва не само за националното си обединение, но и за оцеляването си като държава. При това взети заедно, Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война донасят повече териториални придобивки, отколкото загуби. За времето от 1912 г. до 1919 г. България увеличава територията си с 6 800 кв. км (от 96 346 на 103 146 кв. км).