Българският политик Васил Радославов е народен представител и лидер на Либералната партия /радослависти./ от 1887 до 1918 година. Той два пъти е Министър-председател на България - след абдикацията на княз Александър I Батенберт през 1886-87 година и по време на Първата световна война.
Васил Радославов е роден на 15 юлиу 1854 година в Ловеч. Учи в родния си град и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно и в Писек и Прага /Чехия/. Радославов работи като учител в Тетевен, Габрово и Ловеч. От септември 1877 до юли 1878 година той е секретар на Ловчанския градски съвет.
От есента на 1878 г. Радославов следва право във Виена и завършва в Хайделберг /Германия/ през 1882 година. След завръщането си в България той е адвокат и се занимава с политическа дейност, като деен член на Либералната партия.
През 1884 година Радославов става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов /1884-86 г./, а на 18 декември 1885 година, "без консултации" с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.
През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през Юли 1886 година.
След преврата от август 1886 година и абдикацията на княз Александър I Батенберг , Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След възкачването на трона на княз Фердинанд I, крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия /радослависти /, е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов.
След падането на правителството на Стамболов през 1894 година Либералната партия
/радослависти / участва за кратко в правителството на Константин Стоилов , но скоро отново преминава в опозиция.
Васил Радославов е министър на вътрешните работи в двете либерални правителства на Димитър Греков и Тодор Иванчов. Той ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година Радославов е осъден на 8 месеца затвор от Първия държавен съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.
След поражението на България в Междусъюзническата война през 1913 година Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младорилибералната партии. То остава на власт до 1918 година управлява страната по време на Първата световна война.
Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.
След сключването на Солунското примири на 29 септември 1918 година Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 година той е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 година, обаче, е амнистиран. Умира в Берлин на 21 октомври същата година. А на 3 ноември 1929 година Васил Радославов е погребан с почести в София.
Автор: Тони
Васил Радославов е роден на 15 юлиу 1854 година в Ловеч. Учи в родния си град и Априловската гимназия в Габрово, а по-късно и в Писек и Прага /Чехия/. Радославов работи като учител в Тетевен, Габрово и Ловеч. От септември 1877 до юли 1878 година той е секретар на Ловчанския градски съвет.
От есента на 1878 г. Радославов следва право във Виена и завършва в Хайделберг /Германия/ през 1882 година. След завръщането си в България той е адвокат и се занимава с политическа дейност, като деен член на Либералната партия.
През 1884 година Радославов става редовен член на Българското книжовно дружество, днес Българска академия на науките. Той е министър на правосъдието във второто правителство на Петко Каравелов /1884-86 г./, а на 18 декември 1885 година, "без консултации" с правителството въвежда съдебните закони на Княжество България в Източна Румелия, което предизвиква дипломатически скандал.
През следващите месеци Радославов е сред най-активните представители на националистическото крило на Либералната партия. Той влиза в конфликт с премиера Каравелов и на няколко пъти заплашва да напусне кабинета, което става през Юли 1886 година.
След преврата от август 1886 година и абдикацията на княз Александър I Батенберг , Радославов оглавява правителството и става най-младият министър-председател в историята на България. След възкачването на трона на княз Фердинанд I, крилото на Васил Радославов, което приема името Либерална партия /радослависти /, е основната легална опозиция на правителството на Стефан Стамболов.
След падането на правителството на Стамболов през 1894 година Либералната партия
/радослависти / участва за кратко в правителството на Константин Стоилов , но скоро отново преминава в опозиция.
Васил Радославов е министър на вътрешните работи в двете либерални правителства на Димитър Греков и Тодор Иванчов. Той ръководи потушаването на бунтовете срещу въвеждането на десятъка при Дуранкулак, Шабла и Тръстеник. Затова през 1903 година Радославов е осъден на 8 месеца затвор от Първия държавен съд за нарушаване на Конституцията. По-късно е амнистиран.
След поражението на България в Междусъюзническата война през 1913 година Васил Радославов оглавява коалиционно правителство на Либералната, Народнолибералната и Младорилибералната партии. То остава на власт до 1918 година управлява страната по време на Първата световна война.
Въпреки че включването на България във войната среща относително широка подкрепа, след нейния край мнозина обвиняват за неуспеха и втората национална катастрофа правителството на Радославов.
След сключването на Солунското примири на 29 септември 1918 година Васил Радославов заминава за Германия. През 1923 година той е осъден от Третия държавен съд задочно на доживотен затвор за политиката си по време на Първата световна война. През лятото на 1929 година, обаче, е амнистиран. Умира в Берлин на 21 октомври същата година. А на 3 ноември 1929 година Васил Радославов е погребан с почести в София.