14 юли 1789 година - Превземането на Бастилията

Превземането на Бастилията  в Париж   се е състояло на  14 юли 1789 година. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ , показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затвор

2011-07-14 15:52:19
14 юли 1789 година - Превземането на Бастилията
Превземането на Бастилията  в Париж   се е състояло на  14 юли 1789 година. Средновековната крепост и затвор, наречена „Бастилия“ , показва обхвата на кралската власт. По времето на щурма в нея има само седем затворници, но той се смята за начало на Великата френска революция.

Денят на щурма, 14 юли  днес  е национален празник на Франция и официалното му име е Празник на федерацията.

През управлението на крал Луи XVI Франция се сблъсква с голяма икономическа криза, причинена от намесването в Американската война за независимост (и неизползваните шансове за инвазия във Великобритания), поради което данъците рязко скачат. На 5 май  1789 възниква спор при откриването на Генералните щати, поради това, че третото съсловие, имащо право само на един глас, иска повече гласове, но второто съсловие, съставено от аристокрацията и съставляващо едва около 2% от френското население по това време, го възпира.

На 17 юни 1789 година няколко представители от средната класа , част от третото съсловие, се самопровъзгласяват за Национално събрание, институцията, която създава и приема новата френска конституция. Кралската власт се противопоставя на това, но събранието се преименува на Учредително събрание на 9 юли.

Обсадата на Бастилията и издаването на „Декларацията за правата на човека и гражданина” са третото събитие, което дава начало на Френската революция. Първото е опълчване на аристокрацията, която отказва помощ на краля при събирането на данъците. Второто е създаването на Националното събрание и Клетвата в залата за игра на топка.
С клетвата в Залата за игра с топка депутатите си дали дума да не се разпускат до създаването на конституция. Така било създадено   Национално учредително събрание, чиято задача била да изработи конституцията на страната.

      Онова, което характеризира следващите няколко месеца, било все по-широко включване в революцията на социалните низини, съпроводено и с все по-агресивни атаки срещу привилегированите.

Бунтовете и демонстрациите били плод на обективните условия, съществуващи в града и селото. Цената на хляба в работническото предградие на Париж Сент Антоан нараснала от 2 на 4 и дори 8 су (при надница 30 су). Придвижването на 20-хилядна кралска армия, уволнението на популярния финансов министър Жак Некери ударите на икономическата криза породили искрата, която подпалила барутното буре наречено Париж. В началото на юли недостигът на храни в града станал нетърпим. Недоволството на парижката тълпа се подхранвало и от слуховете за огромните разходи на кралицата - австрийката Мария Антоанета. Според мълвата, когато до нея достигнали новините за това, че в Париж няма хляб, тя възкликнала: “Тогава да ядат пасти.” Чашата на търпението преливала. На 14 юли 1789 г. огромна тълпа от работници, занаятчии, дребни търговци и санкюлоти (парижките плебеи, били наричани така заради дългите панталони, които носели, за разлика от привилегированите слоеве, които ходели с тричетвърти панталони и копринени чорапи),  щурмувала кралската крепост Бастилия, която изпълнявала ролята на градски затвор. Когато новината за това достигнала до краля, той възкликнал: “Но това е бунт!” Един от неговите приближени, маркиз Франсоа дьо Ларошфуко, бил много по-точен: “Не, Ваше величество. Това е революция!”

Средната класа формира Националната гвардия, използваща трицветна розетка в цветовете синьо, бяло и червено. Тя е получена при комбинирането на червено-синята розетка на Парижката комуна и бялата на краля. Тази розетка, или по-скоро цветовата  й ̀ схема, става символ на революцията и по-късно на самата Франция.

Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия