На 4 юли 1776 година Континенталния конгрес на САЩ приема документ, в който се обявява, че Тринадесетте колонии, които са във война с Великобритания от повече от година, вече не са част от Британската империя, а са „свободни и независими щати“. Този документ е наречен Декларация за независимост на САЩ.
Декларацията е написана най-вече от Томас Джеферсън и дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост.
Рожденият ден на САЩ - Ден на независимостта - се празнува на 4 юли, денят в който текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.
След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки, че документът е одобрен от Конгреса на 4 юли, датата на подписване е оспорвана. Някои историци смятат, че Декларацията е подписана почти месец след нейното приемане, на 2 август 1776 г.
В нощта на 4 срещу 5 юли са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията и не след дълго тя е разпространена и четена навсякъде из Тринадесетте колонии. Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия ден обществени четения се състоят и в други щатове.
На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват Декларацията, тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми. Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август.
На 19 юли Конгресът нарежда внимателно написано копие, озаглавено „Единодушната декларация на тринадесетте Съединени американски щати“ да бъде изработено за подписване. Декларацията за независимост е подписана на 2 август 1776 година. Общо подписалите са 56 души, но някои от тях добавят подписа си по-късно.
Автор: Тони
Декларацията е написана най-вече от Томас Джеферсън и дава официално обяснение за причините, поради които Конгреса е гласувал обявяване на независимост.
Рожденият ден на САЩ - Ден на независимостта - се празнува на 4 юли, денят в който текстът на Декларацията е одобрен от Конгреса.
След подписване на текста на 4 юли, Конгресът разпространява Декларацията в няколко форми. Тя незабавно е публикувана в печатен вид и широко разпространена сред обществеността. Най-известната версия на декларацията, копие на подписания ръкописен документ, е изложена на показ в Държавните архиви във Вашингтон. Въпреки, че документът е одобрен от Конгреса на 4 юли, датата на подписване е оспорвана. Някои историци смятат, че Декларацията е подписана почти месец след нейното приемане, на 2 август 1776 г.
В нощта на 4 срещу 5 юли са отпечатани 150-200 копия на текста на Декларацията и не след дълго тя е разпространена и четена навсякъде из Тринадесетте колонии. Първото официално обществено четене на документа се състои на 8 юли в Залата на независимостта във Филаделфия, същия ден обществени четения се състоят и в други щатове.
На 9 юли Декларацията е прочетена на войниците на ген. Джордж Вашингтон в Ню Йорк, докато британските сили са недалеч. След като чуват Декларацията, тълпи в много градове разкъсват и унищожават знаци и статуи представляващи кралската власт. Конната статуя на крал Джордж III в Ню Йорк е съборена и оловото е използвано за леене на куршуми. Текстът на Декларацията е публикуван в Лондонските вестници в средата на август.
На 19 юли Конгресът нарежда внимателно написано копие, озаглавено „Единодушната декларация на тринадесетте Съединени американски щати“ да бъде изработено за подписване. Декларацията за независимост е подписана на 2 август 1776 година. Общо подписалите са 56 души, но някои от тях добавят подписа си по-късно.