Разправата на Адолф Хитлер над щурмоваците, начело с Ернст Рьом, обвинени в нелоялност и заподозрени в опит за преврат, която е се състояла на 30 юни 1934 година, е наречена ‘Нощта на дългите ножове’.
Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република. Именно те се явяват основни сили на Бирения пуч през 1923 година. В началото на 1933 година броят им нараства от 600,000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва, освен пистолети, и пушки и автомати.
Лидер на СА е Ернст Рьом.Когато Хитлер завземането на властта, щурмоваците започват открито да критикуват новите ръководители на Германия и новия курс на управление.
Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали "революционни" въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.
Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.
На 30 юни 1934 година през нощта, съпроводен от личната си охрана от СС, с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Хитлер отива в хотел в Бад Висзее, където нощува Рьом и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер. По същото време, лидерите на щурмоваците са привикани в НСДАП в Мюнхен, където били арестувани от силите на СС. Хитлер обявява свалянето от поста на Рьом и заместването му с Виктор Лутце. Арести са проведени по същото време и в Берлин.
В реч пред Райхстага на 13 юли същата година, Хитлер обявява следните данни: разстреляни 61 метежника, сред тях 19 водачи на щурмоваците, още 13 човека загиват при "съпротива при арест", трима се самоубиват - общо 77 високопоставени нацисти.
В документите на Нюрнбергския трибунал през 1946 година през 1946 година е обявено, че в "Нощта на дългите ножове" са убити 1076 души, болшинството от които били членове на НСДАП.
Хитлер използва тези събития за разправа с някои политици от старата Ваймарска република, които отдавна правят изказвания против нацистите. Разстреляни са предшественика на Хитлер на поста райхканцлер - Курт Шлейхер и пълномощника на Бавария Густав фон Кар, който няма никакво отношение към СА. Със задна дата, тези убийства са легализирани от Райхстага със специален закон, казващ че действията на Хитлер и СС от 30 юни, 1 и 2 юли 1934 година, са извършени по „държавна необходимост“. В официалната версия, фюрера „защитава Райха“ от опасността за преврат, и действа като „върховен съдия“ на Германия.
Следствие на „Нощта на дългите ножове“ е рязкото увеличаване на политическата роля на СС, СА и Гестапо. Националистическата идея в партията започва да преобладава над социалистическата. Хитлер не позволява СА да бъде погребана, но видът ѝ е значително редуциран. Лидер става взелият активно участие в метежа - Виктор Лутце, като организацията работи предимно с младежи, спомагателна дейност (охрана на лагери и подобни) и продължава да съществува до края на Третия райх през 1945 година.
Автор: Тони
Щурмоваците изиграват водеща роля в падането на Ваймарската република. Именно те се явяват основни сили на Бирения пуч през 1923 година. В началото на 1933 година броят им нараства от 600,000 до 3 милиона души. Въоръжението им включва, освен пистолети, и пушки и автомати.
Лидер на СА е Ернст Рьом.Когато Хитлер завземането на властта, щурмоваците започват открито да критикуват новите ръководители на Германия и новия курс на управление.
Под тяхно влияние в НСДАП се изгражда ляво крило начело с Грегор Щрасер. Превратът се очертава като неизбежен: можело да бъде извършен както от щурмоваците, така и от членовете на райхсвера (армията). Немските офицери се боели от повторение на болшевишкия сценарий, по който старата армия е разпускана, а на нейно място се формирали "революционни" въоръжени отряди, за каквито претендирали и щурмоваците.
Хитлер се опитва да сплоти консервативните сили и да сведе влиянието на щурмоваците до школи за военно-патриотично възпитание.
На 30 юни 1934 година през нощта, съпроводен от личната си охрана от СС, с подкрепата на бронирани машини от райхсвера, Хитлер отива в хотел в Бад Висзее, където нощува Рьом и лично го арестува. Охраняващите хотела щурмоваци се предават без съпротива. На място е застрелян Грегор Щрасер. По същото време, лидерите на щурмоваците са привикани в НСДАП в Мюнхен, където били арестувани от силите на СС. Хитлер обявява свалянето от поста на Рьом и заместването му с Виктор Лутце. Арести са проведени по същото време и в Берлин.
В реч пред Райхстага на 13 юли същата година, Хитлер обявява следните данни: разстреляни 61 метежника, сред тях 19 водачи на щурмоваците, още 13 човека загиват при "съпротива при арест", трима се самоубиват - общо 77 високопоставени нацисти.
В документите на Нюрнбергския трибунал през 1946 година през 1946 година е обявено, че в "Нощта на дългите ножове" са убити 1076 души, болшинството от които били членове на НСДАП.
Хитлер използва тези събития за разправа с някои политици от старата Ваймарска република, които отдавна правят изказвания против нацистите. Разстреляни са предшественика на Хитлер на поста райхканцлер - Курт Шлейхер и пълномощника на Бавария Густав фон Кар, който няма никакво отношение към СА. Със задна дата, тези убийства са легализирани от Райхстага със специален закон, казващ че действията на Хитлер и СС от 30 юни, 1 и 2 юли 1934 година, са извършени по „държавна необходимост“. В официалната версия, фюрера „защитава Райха“ от опасността за преврат, и действа като „върховен съдия“ на Германия.
Следствие на „Нощта на дългите ножове“ е рязкото увеличаване на политическата роля на СС, СА и Гестапо. Националистическата идея в партията започва да преобладава над социалистическата. Хитлер не позволява СА да бъде погребана, но видът ѝ е значително редуциран. Лидер става взелият активно участие в метежа - Виктор Лутце, като организацията работи предимно с младежи, спомагателна дейност (охрана на лагери и подобни) и продължава да съществува до края на Третия райх през 1945 година.