Кодовото наименование, избрано от немското върховно командване за нападението над Съветския съюз през 1941 година, е операция ‘Барбароса’.
През ноември 1940 година са начертани плановете, а са одобрени от Хитлер в директива N21, датираща от 18 декември 1940 година, озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 година, , а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.
Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 година, 79 немски дивизии, подкрепени от румънски и финландски войски, пресичат границата в три основни групировки - група армии ‘Север’, ккоято трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; група армии 'Център' трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва, а група армии ‘Юг’ трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие.
Съгласно плана „Барбароса“ към 22 юни 1941 г. до границата на Съветския съюз са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 5,5 млн. души, 4 300 танка, повече от 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 5 000 бойни самолета.
Рано сутринта на 22 юни 1941 въоръжените сили на Нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР, без да обявяват война. Трите групи армии - „Север“, „Център“ и „Юг“ атакуват Червената армия, насочвайки ударите си съответно към Ленинград, Москва и Киев. Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия.
Осигурявайки значително превъзходство в танкове и авиация по направленията на главните удари, за двуседмични боеве немците разгромяват главните съветски сили, окупират Прибалтика, Белорусия, Западна Украйна, завладяват Вилнюс, Рига, Минск, Лвов, Житомир, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината от разстоянието между полската граница и Москва, превземайки град Витебск.
В резултат на Голямата чистка Червената армия изпитва остър недостиг от способни командири, а поради последователното пренебрегване от Сталин на явните доказателства за готвената германска агресия, съветските армии не са разгърнати за отбрана, частите не са доокомплектовани, липсват достатъчно противотанкови и противосамолетни средства. Освен това заповедта за привеждане на войските в състояние на пълна бойна готовност е издадена едва вечерта на 21 юни, когато от граничните постове с тревога съобщават в Москва, че германски войски приближават границата, разгърнати в боен ред.
На някои места Червената армия оказва яростна съпротива - Брест, Минск, Одеса, Киев, Ленинград, Смоленск, срещу многократно превъзхождащия в жива сила и бойна техника враг. Тежките боеве за Смоленск задържат с повече от 2 месеца настъплението на нацистите. Градът е стратегически разположен в сухопътен коридор между Западна Двина и Днепър, и през него минава най-прекият и удобен път към Москва, без да се налага да се форсират големи водни прегради. Упоритите боеве за Смоленск, както и отбраната на Киев принуждава Хитлер да отклони 2-ра танкова група на юг за обсада на Киев, забавяйки по този начин атаката на Москва и осигурявайки време за прехвърляне на резерви и изграждане на Московската отбранителна зона.
Всъщност, до настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.
Автор: Тони
През ноември 1940 година са начертани плановете, а са одобрени от Хитлер в директива N21, датираща от 18 декември 1940 година, озаглавена Операция Барбароса. Предложено е приготовленията за нападението да бъдат завършени до 15 май 1941 година, , а до есента немците трябва да напреднат до линията минаваща от Архангелск до Волга.
Необходимостта Германия да се намеси на Балканите срещу Гърция и Югославия забавя нападението със 7 седмици. На 22 юни 1941 година, 79 немски дивизии, подкрепени от румънски и финландски войски, пресичат границата в три основни групировки - група армии ‘Север’, ккоято трябва да нападне от Източна Прусия до Ленинград за един месец; група армии 'Център' трябва да предприеме двупосочно настъпление през Минск и Смоленск към Москва, а група армии ‘Юг’ трябва да превземе Киев, басейна на река Дон и Черноморското крайбрежие.
Съгласно плана „Барбароса“ към 22 юни 1941 г. до границата на Съветския съюз са съсредоточени 180 дивизии (от тях 19 танкови и 14 механизирани), 4 въздушни флота, финландски и румънски войски. Цялата групировка включва 5,5 млн. души, 4 300 танка, повече от 47 000 полеви оръдия и минохвъргачки и около 5 000 бойни самолета.
Рано сутринта на 22 юни 1941 въоръжените сили на Нацистка Германия (Вермахтът) нападат СССР, без да обявяват война. Трите групи армии - „Север“, „Център“ и „Юг“ атакуват Червената армия, насочвайки ударите си съответно към Ленинград, Москва и Киев. Внезапният удар на танковете, артилерията, пехотата и авиацията по целия фронт от Северния ледовит океан до Черно море сварва неподготвени съветските войски и позволява на силите на Оста да навлязат дълбоко на съветска територия.
Осигурявайки значително превъзходство в танкове и авиация по направленията на главните удари, за двуседмични боеве немците разгромяват главните съветски сили, окупират Прибалтика, Белорусия, Западна Украйна, завладяват Вилнюс, Рига, Минск, Лвов, Житомир, излизат на подстъпите към Одеса, Киев и Ленинград и преодоляват половината от разстоянието между полската граница и Москва, превземайки град Витебск.
В резултат на Голямата чистка Червената армия изпитва остър недостиг от способни командири, а поради последователното пренебрегване от Сталин на явните доказателства за готвената германска агресия, съветските армии не са разгърнати за отбрана, частите не са доокомплектовани, липсват достатъчно противотанкови и противосамолетни средства. Освен това заповедта за привеждане на войските в състояние на пълна бойна готовност е издадена едва вечерта на 21 юни, когато от граничните постове с тревога съобщават в Москва, че германски войски приближават границата, разгърнати в боен ред.
На някои места Червената армия оказва яростна съпротива - Брест, Минск, Одеса, Киев, Ленинград, Смоленск, срещу многократно превъзхождащия в жива сила и бойна техника враг. Тежките боеве за Смоленск задържат с повече от 2 месеца настъплението на нацистите. Градът е стратегически разположен в сухопътен коридор между Западна Двина и Днепър, и през него минава най-прекият и удобен път към Москва, без да се налага да се форсират големи водни прегради. Упоритите боеве за Смоленск, както и отбраната на Киев принуждава Хитлер да отклони 2-ра танкова група на юг за обсада на Киев, забавяйки по този начин атаката на Москва и осигурявайки време за прехвърляне на резерви и изграждане на Московската отбранителна зона.
Всъщност, до настъпването на зимата само южната армейска група успява да изпълни първоначалните заповеди.