Георги Обретенов - водач на II-ри революционен окръг през Априлското въстание

Най-малкият син на легендарната баба Тонка Обретенова, Георги Обретенов, е роден  около 1849 година в Русе.  Завършва класното училище в Русе, след това помага на баща си в търговията. През пролетта на 1870 година Георги постъпва в юнке

Най-малкият син на легендарната баба Тонка Обретенова, Георги Обретенов, е роден  около 1849 година в Русе.  Завършва класното училище в Русе, след това помага на баща си в търговията. През пролетта на 1870 година Георги постъпва в юнкерското училище в Одеса.

Във връзка с подготовката на въстанието през 1875 година Георги Обретенов се  завръща в Русе. Включва се в организираната във Велико Търново чета.  След неуспеха нa Стараозагорското въстание през 1875 година той се прехвърля в Румъния.

Гюргевският комитет оценява подготовката на Георги Обретенов и го изпраща за помощник апостол на Иларион  Драгостинов  и военен инструктор във втори сливенски революционен окръг по време на Априлското въстание.

Георги Икономов решава да напусне Сливен  и да се прехвърли в друг революционен окръг. Това решение е продиктувано от голямата вероятност да бъде разкрит в родния си град. По това време в Сливен пристигат главният апостол Иларион Драгостинов и помощникът му, Георги Обретенов. Малко преди това идва и революционерът Кръстьо Кючюков, родом от Шумен, изпратен от емигрантския център за работа в Сливенския революционен окръг.

Заедно с оръжието си Обретенов носи и верен съюзник в апостолската си мисия — печатни революционни прокламации, устав, въстаническо знаме и стиховете на Христо Ботев и Стефан Стамболов, чийто бунтовен пламък разпалва родолюбивия и борчески дух на народа.

Драгостинов минава през Свищов, а Обретенов през Русе, след което със съдействието на комитетските дейци от Търновския окръг по комитетските канали достигат до Сливен. Пътьом Драгостинов се отбива за кратко време в Арбанаси, за да се види и прости с родителите и близките си.

След минаването на Балкана, Георги Обретенов се спира в Твърдица у поп Стефан, а опасния багаж, който носи, укриват в църковния олтар. Оттам заминава за село Кортен при ръководителя на местния комитет Георги Колев, с когото в един пазарен ден с кола, натоварена с жито, в което слагат въстаническите вещи, пристига в Сливен.

Идването на апостолите дава нов тласък на подготвителната работа в Сливен, макар да не са преодолени тактическите различия между тях и някои местни дейци. Гледището на последните -  да се възприеме линия на подготовка на чети, които да действат в Балкана, без да се вдига въстание в града -  надделява и това слага отпечатък върху цялостната подготвителна дейност, а по-късно и върху размаха и силата на въстанието в целия Сливенски окръг.

Военният инструктор Георги Обретенов донесъл в Сливен  модерни пушки и дал пример на всички съратници, че трябва да се снабдят преди всичко с оръжие. Още преди да замине от Гюргево за Сливен, Георги Обретенов се разпоредил за въоръжението на съратниците. Той писал, че всеки бъдещ въстаник трябва да има револвер с 200 куршума, пушка с 250 патрона и нож. Освен това трябвало да  има и  две паласки за патроните.

Явно Георги Обретенов се стремял да наложи тези изисквания като задължителни за всички във II-ри  революционен окръг. Той дал  устни инструкции за военната работа, но писмени инструкции не е оставил. Има сведения, че ръководството на Сливенския революционен комитет се постарало да си достави модерни пушки от Румъния. За целта се събрали средства между съзаклятниците на доброволни начала.

Самият Обретенов донесъл в Сливен знаме, изработено от сестрите му Петрана и Анастасия, заради което сливенци не счели за необходимо да приготвят свое знаме.
Ръководителите на въстаническата група, събрана на „Куш Бунар“- Иларион Драгостинов, Стоил Войвода, Георги Обретенов и Георги Дражев , решават въпреки малкия брой въстаници да осъществят набелязания план за обиколка и вдигане на въстание в балканските села из котленския край.

Опитвайки се да се върне към Нейково  за храна, четата е пресрещната и започва първото голямо сражение с башибозуци, редовна войска и черкезка конница. Като се оттегля, четата води бой, в който загива безстрашният революционер, военен инструктор на Сливенския революционен окръг Георги Обретенов. С точната си стрелба той задържа напора на врага и прикрива другарите си, чието старо и негодно оръжие не може да им служи в боя.

Осъзнавайки, че е тежко ранен, той се самоубива на 10 май 1876 година. Автор: Тони