Иларион Драгостинов - един голям български патриот

Иларион Драгостинов е български революционер. Той е роден около 1852 година в село Арбанаси, Търнвско,  в семейството на заможен  търговец. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на гръцки език  в

Иларион Драгостинов е български революционер. Той е роден около 1852 година в село Арбанаси, Търнвско,  в семейството на заможен  търговец. По това време гръцкото влияние там е значително и от дете Иларион говори на гръцки език  в дома си.

Образованието си той  започва в гръцкото начално училище, тъй като българско училище било отворено едва през 1870 г.  Иларион Драгостинов бил тих,  кротък и прилежен, той от малък проявява любознателност и голяма любознателност.  През 1868 година той  завършва успешно петокласното Главно мъжко училище в Търново, в което усвоил добре френски и турски език,  а по-късно също румънски, немски и италиански.

В Търново Иларион учи и се сближава с младежи,  в чиято среда изживява първите си патриотични чувства. След като става свидетел на неуспелия бунт на хаджи Ставри  през 1862 година, както и на  жестоката разправа на турците с въстаниците,  у него се пробужда омраза към поробителя, укрепва голямата му обич към родината и свободата.

През 1868 г. Драгостинов заминава за Русе и се сближава с дейците на читалище „Зора“, огнище на просветна и революционна дейност. Погълнат от просветните идеи, Иларион Драгостинов развива широка дейност като секретар на читалището и ръководи агитацията срещу гърцизма в града. Само за една нощ определената за гръцка църква сграда е срината от младежите.

Паралелно с това Иларион Драгостинов се утвърждава и като уважаван търговец, създавайки самостоятелна комисионерска къща, която поддържа търговски връзки  с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса, Гюргево и  с  български градове.  Постепенно обаче той изоставя успешната си търговска дейност, отдавайки се всецяло на революционното дело.

През 1871 година  Драгостинов  е един от учредителите на Русенския революционен комитет наред с Никола Обретенов, Геворги Икономов и др.  За да може по-лесно да изпълнява задачите на комитета, той  напуска кантората си и постъпва на работа като търговски агент, а по-късно като телеграфист при железопътната станция в Русе. Неведнъж подпомага съмишленици да преминат тайно река Дунав, самият той пресича реката и под прикритието на служебните си задължения върши организационна работа.

Драгостинов следи всяко разпореждане на турската власт по телеграфа  и уведомява за всичко комитета. През пролетта на 1872 г. Русенският революционен комитет го изпраща като свой представител в Букурещ на общото събрание на БРЦК.

Две години по-късно комитетът го изпраща в Шумен със задачата да възстанови Шуменския революционен комитет, замрял след бягството на Панайот Волов. Въпреки убедителните си слова обаче, Иларион не успява да склони шуменските дейци и се налага да се върне в Русе. Предателство го принуждава да избяга  веднага във Влашко. Слабите опити за въстание през септември 1875 г. в Стара  Загора , в с. Черна гора, се оказват недостатъчни да увлекат народните маси за общо въстание.

На заседанията през ноември - декември 1875 г. на Гюргевския революционен комитет се вземат съдбоносни решения. Между членовете му е и Иларион Драгостинов,  като един от първите ръководители на движението. На него е поверен Вторият революционен окръг с център Сливен - град с хайдушка, борческа традиция и с революционен комитет, основан още от Васил Левски.

Започва повсеместна тайна подготвителна революционна дейност. От Гюргево Драгостинов пише до приятелите си:”Сбогом, братя, а най-вече не забравяйте, че днес е най-сгодната минута за нас да възкръснем. Гответе се, гответе се…’

С воля за борба и със съзнанието за дълга, който му предстои да изпълни, Иларион Драгостинов  преминава в България. На 21 март е в Свищов.  Прощава се с близките си в Арбанаси и с верен на делото водач, през Елена прехвърля Балкана на юг. В село Кортен той полага основите на революционен комитет. По същия път преминава и Георги Обретенов.

С възторг и енергия Иларион Драгостинов и помощникът му се заемат да възобновят разстроения след неуспешното въстание през 1975 г. Сливенски комитет, да укрепят организацията като привлекат старите съмишленици и подготвят нови, верни на делото хора.  Той обикаля, заедно  с Георги Обретенов,  селата и призовава народа към бунт. В прокламацията си от 4 април 1876 г. той пише: ‘Днес е най-сгодният случай да въстанем. Дерзайте да се съберем под левското кръстно знаме и да докажем на тиранина-турчин, че знаем да мрем за свободата на отечеството си’.

Иларион Драгостинов прави опити да се свърже с апостолите от другите окръзи, за да съгласуват бъдещите си действия. В разгара на приготовленията идва вестта за избухване на въстанието в IV Панагюрски окръг. В навечерието на въстанието обаче турската власт извършва редица арести и само най-смелите последват Драгостинов и Обретенов.

На 3 май  1876 година през нощта, малката чета излиза от града и поема към Балкана. На 10 май при сражение около прохода Вратник , с потерята на Осман Бюлюкбаши,  Иларион Драгостинов загива.
Автор: Тони