Животът на великия княз Александър I Невски

Едва 20-годишен Александър  Ярославович   ръководи военните действия на Новгород срещу Швеция. На 15 юли 1240 година с малка армия той напада шведите, които малко преди това са дебаркирали при вливането на река Ижора в Нева.  Той удържа победа и шведите се оттеглят, а Александър получава прозвището Невски. Въпреки успеха си, той влиза в конфликт с новгородските боляри и скоро е прогонен от града, като мястото му е заето от брат му.

В началото на 1241 година Тевтонският орден  предприема настъпление към Новгород и Александър Невски отново е повикан, за да оглави военните действия. На 5 април 1242 година двете армии се срещат върху леда на Чудското езеро и Александър Невски отново удържа победа.

Руската историография традиционно придава голямо значение на двете победи на Александър Невски. Въпреки че военният ефект от тях е спорен, те се превръщат в символ на противопоставянето на Русия на Западна Европа и трябва да балансират въздействието върху националното самочувствие на катастрофалните поражения от Монголската империя  няколко години по-рано.

През 1247 година, след смъртта на баща им, Александър Невски и брат му Андрей предприемат пътуване до столицата на Монголската империя, чийто васал е Владимирско-Суздалското княжество. Великият хан в Каракорум  определя Андрей за наследник на Ярослав.

През 1251 година Александър Невски изпраща пратеници в Норвегия, които сключват договор. Малко по-късно той отива в Сарай, столицата на Златната орда*, и обвинява Андрей, че си присвоява част от данъците, дължими на Ордата. През 1252 година Бату хан изпраща наказателна експедиция, която нанася поражение на Андрей при Переславъл  и Александър става велик княз във Владимир. През 1256 година той ръководи лично военна кампания срещу шведите в днешна Финландия, а през 1259 година  потушава въстание в Новгород.

През цялото си управление Александър Невски се стреми да поддържа добри отношения със Златната орда, като дори принуждава жителите на Новгород да започнат да плащат данък на монголите. Тази политика получава различни обяснения в историографията.

Според някои изследователи той прави това, за да предпази страната от нови опустошителни нашествия. Като негови успехи са сочени освобождаването на Православната църква от данъци към монголите и издействането на неучастие на руски войски във водените от тях войни.

Други автори твърдят, че той смята заплахата от католицизма за по-силна и предпочита религиозната толерантност на монголите. Според по-критичните изследователи той поддържа васалните отношения като гаранция за собствената си власт в страната.

Александър Невски умира  на 14 ноември 1263 година в Городец при завръщането си от поредното посещение в Сарай. Той е погребан в столицата Владимир и е канонизиран от Руската православна църква през 1547 година. 

В края на 13 век  е съставена хрониката  „Житие на Александър Невски“ , която го описва като идеалния княз-воин и защитник на Русия. По заповед на Петър I  останките му са пренесени в манастира Александър Невски в Санкт Петербург , където се намират и днес.

На 21 май 1725 година  императрица Екатерина I  създава ордена ‘Александър Невски’ като едно от най-високите руски военни отличия. Премахнат след революцията от 1917 година, орденът е възстановен по време на Втората световна война от 29 юли 1942 година.