Немският археолог Хайнрих Шлиман е известен със своите находки в Мала Азия на мястото на античната Троя.
Шлиман е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуков в семейството на небогат протестантски свещеник. Като малък получава като подарък за Коледа „Илиада“ на Омир. Разглеждайки книгата, той вижда рисунка на древния град Троя. Тогава решава, че подобни стени не може да са изчезнали напълно. По негово време Омир се считал за автор на легенди. По тази причина, когато пита баща си дали някой е открил този град, той му отговаря, че Троя е само мит. Въпреки казаното, младият Шлиман не спира да вярва в истинността на „Илиада“.
Шлиман натрупва състояние от търговия и по време на Калифорнийската треска за злато решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че „Илиада“ на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада“. Иманяри и златотърсачи от векове копаят на Акропола, но без резултат. Гърците мислят, че царските гробници в Микена са химера. Шлиман, обаче, бил убеден, че знае точното място на Троя и то е там, където го е описал Омир в „Илиада“.
През 1868 година той прави първото си посещение в Троя и Итака, а през 1869 година се жени за 17-годишната гъркиня София Енгастроменос, която става негова вдъхновителка и най-вярна последователка. Вълнуващата любов със София както и подкрепата на английския министър-председател Уилям Гладстон дават сили на Шлиман. . Изпитанията се превръщат в негово вдъхновение.
През 1870 година той започва разкопки на бреговете на Мала Азия в местността наречена Хисарлък и през 1873 година съобщава на света за откриването на голям комплекс. Той намира и много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Шлиман започва разкопките, за да открие омировата Троя, но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 изчезнали града.
През 1876 г. той открива и гробниците в Микена - първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам.
Археологът умира на 26 декември 1890 година в Неапол. Той е планирал да се прибере при семейството си за Коледа. По това време вече е посетил няколко лекари заради болки в ушите и всички те му казват, че няма причина да се тревожи. В Неапол припада и всички решават, че е скитник. Пътува сам и няма кой да му помогне. Съчувстващи хора го закарват в болницата, където отказват да го приемат, защото го мислят за беден скитник. Тогава претърсват дрехите му в опит да открият информация за болния. Повикват лекаря му и той пита защо пациента му не е в болницата, на което му отговорили, че няма кой да плати. Тогава лекарят им казва: „Кой да плати?! Та този човек е много богат!“ и вади кесия със злато от палтото на Шлиман.
Откарват го в болница, обаче на сутринта Шлиман умира. Тялото му е пренесено и погребано в Атина. На погребението му са неговата съпруга, двете му деца - Андромаха и Агамемнон, както и представители от различни страни.
Автор: Тони
Шлиман е роден на 6 януари 1822 година в Нойбуков в семейството на небогат протестантски свещеник. Като малък получава като подарък за Коледа „Илиада“ на Омир. Разглеждайки книгата, той вижда рисунка на древния град Троя. Тогава решава, че подобни стени не може да са изчезнали напълно. По негово време Омир се считал за автор на легенди. По тази причина, когато пита баща си дали някой е открил този град, той му отговаря, че Троя е само мит. Въпреки казаното, младият Шлиман не спира да вярва в истинността на „Илиада“.
Шлиман натрупва състояние от търговия и по време на Калифорнийската треска за злато решава да се посвети на откриването на Троя, вярвайки, че „Илиада“ на Омир не е само мит. По онова време историци и археолози твърдят, че Троя не съществува, учените се съмняват дори в Омир и неговата „Илиада“. Иманяри и златотърсачи от векове копаят на Акропола, но без резултат. Гърците мислят, че царските гробници в Микена са химера. Шлиман, обаче, бил убеден, че знае точното място на Троя и то е там, където го е описал Омир в „Илиада“.
През 1868 година той прави първото си посещение в Троя и Итака, а през 1869 година се жени за 17-годишната гъркиня София Енгастроменос, която става негова вдъхновителка и най-вярна последователка. Вълнуващата любов със София както и подкрепата на английския министър-председател Уилям Гладстон дават сили на Шлиман. . Изпитанията се превръщат в негово вдъхновение.
През 1870 година той започва разкопки на бреговете на Мала Азия в местността наречена Хисарлък и през 1873 година съобщава на света за откриването на голям комплекс. Той намира и много златни предмети, които нарича „Съкровището на Приам“. Шлиман започва разкопките, за да открие омировата Троя, но на практика за сравнително кратък период от време той и помощниците му откриват 7 изчезнали града.
През 1876 г. той открива и гробниците в Микена - първото свидетелство за съществуването на микенската култура. Шлиман счита откритите от него паметници и предмети за останки от времето на Троянската война, но всъщност много от тях са с доста по-древен произход. Последвалите анализи и разкопки доказват, че Троя се намира не в разкопаните от Шлиман втори и трети слой, а в шестия слой и че намерените от него предмети принадлежат на цар, живял хиляда години преди Приам.
Археологът умира на 26 декември 1890 година в Неапол. Той е планирал да се прибере при семейството си за Коледа. По това време вече е посетил няколко лекари заради болки в ушите и всички те му казват, че няма причина да се тревожи. В Неапол припада и всички решават, че е скитник. Пътува сам и няма кой да му помогне. Съчувстващи хора го закарват в болницата, където отказват да го приемат, защото го мислят за беден скитник. Тогава претърсват дрехите му в опит да открият информация за болния. Повикват лекаря му и той пита защо пациента му не е в болницата, на което му отговорили, че няма кой да плати. Тогава лекарят им казва: „Кой да плати?! Та този човек е много богат!“ и вади кесия със злато от палтото на Шлиман.
Откарват го в болница, обаче на сутринта Шлиман умира. Тялото му е пренесено и погребано в Атина. На погребението му са неговата съпруга, двете му деца - Андромаха и Агамемнон, както и представители от различни страни.