Британският политически и държавен деец Уилям Гладстон е роден в Ливърпул на 29 декември 1809 година. Той е един от идеолозите на Либералната партия. Бил е 4 пъти министър-председател на Великобритания. Известен е с дългогодишното си политическо противоборство с водача на консерваторите Бенджамин Дизраели.
Според Гладстон дългът на управниците е "не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи."
Гладстон е основен вложител в британската компания, която спечелва търга за построяването на първата железопътна линия по българските земи - Русе-Варна през 1866 година. Според някои източници той бил управител на компанията.
След Априлското въстание през 1876 г. той надига глас против жестокото му потушаване и издава брошурата ‘Българските ужаси и Източният въпрос’, в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В нея Гладстон напада управството на Дизраели заради неговото безразличие към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво пише:
"Нека сега турците да изнесат оскърбенията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквърнили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмъздяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света."
Между 1881 и 1883 г. Гладстон защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 година той подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на "свободната волеизява" на българския народ.
През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон пуска в обращение фразата "Македония на македонците". Тази максима получава широка известност. В предговор към брошурата "Македонският въпрос", включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва "македонци" като колективно име на разнообразното население на областта.
Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от "въоръжени пропаганди", да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата
Вътрешна македоно-одринска революционна организацикя - ВМОРО.
Гладстон умира на 19 май 1898 година в Уелс.Улица в София носи неговото име,.
Автор: Тони
Според Гладстон дългът на управниците е "не да си стъкмяват лъжовни призраци на славата, които да ги подведат в злосторство, не да милуват слабостите си, като се карат да повярват, че те са по-добри от останалия свят; но да постъпват въз основа на един принцип, който признава сестринството и равенството на всички народи."
Гладстон е основен вложител в британската компания, която спечелва търга за построяването на първата железопътна линия по българските земи - Русе-Варна през 1866 година. Според някои източници той бил управител на компанията.
След Априлското въстание през 1876 г. той надига глас против жестокото му потушаване и издава брошурата ‘Българските ужаси и Източният въпрос’, в която осъжда зверствата на Османската империя срещу българите. В нея Гладстон напада управството на Дизраели заради неговото безразличие към насилието и потисничеството над българите в Турция. Там той красноречиво пише:
"Нека сега турците да изнесат оскърбенията, които са сторили, по едничкия възможен начин, а именно, като изнесат самите себе си. Заптиетата им, бимбашиите и юзбашиите им, каймакамите им и пашите им, всичките до един, надявам се, ще се изметат от областта, която са опустошили и осквърнили. Това пълно избавяне, това най-блажено освобождение, е единственото възмъздяване, което можем да сторим за купищата мъртви, за накърнената чест както на невяста, така и на мома, и на дете; за цивилизацията, която е подиграна и посрамена; за законите Божии, или, ако щете, законите на Аллах; за нравственото чувство на човечеството изобщо. Няма ни един престъпник в европейски затвор, няма ни един престъпник в островите на Южните морета, чието възмъщение не би пламнало и избухнало при споменаването на онова, което бе извършено, което твърде късно е разгледано, но което си остава неотмъстено, което остави след себе си всичката гнусотия и всичките жестоки страсти, които го породиха и които могат отново да изригнат в друга душегубна жътва от почвата, напоена и вонеща от кръв, и във въздуха, омърсен от всяко въобразимо престъпно и срамотно деяние. Такива неща да бъдат извършени веднъж е злокобен позор за този дял от нашия [човешки] род, който го е сторил; това, да се остави вратата отворена за едно дори и малко възможно повторение, би разпростряло тоя срам върху света."
Между 1881 и 1883 г. Гладстон защитава Търновската конституция и се противопоставя на нейната отмяна, защото смята българите за политически зрели и способни за демократично управление. През 1885 година той подкрепя напълно акта на Съединението и предупреждава правителствата на съседните държави да не се противопоставят на "свободната волеизява" на българския народ.
През 1897 г. в писмо до секретаря на Байроновото дружество Френсис С. Стивънсън Гладстон пуска в обращение фразата "Македония на македонците". Тази максима получава широка известност. В предговор към брошурата "Македонският въпрос", включваща писмото, Стивънсън от своя страна пише, че Гладстон използва "македонци" като колективно име на разнообразното население на областта.
Гладстоновата идея е, че това население, подложено на всевъзможен натиск, включително от "въоръжени пропаганди", да бъде оставено свободно да се самоопредели и да получи автономия. Това е и искането на българския етнически елемент в областта и на неговата
Вътрешна македоно-одринска революционна организацикя - ВМОРО.
Гладстон умира на 19 май 1898 година в Уелс.Улица в София носи неговото име,.