Борис I e един от най-великите български князе и владетели в Европа. Именно той  въвежда българите в християнската религия.

Борис наследява от своите предшественици  една  силна и жизнена България.  Той предприема много далновидни стъпки, които определят историческия й  жребий.

Пред 864 година Борис се покръства заедно със семейството си, а година по-късно налага християнството на всички свои поданици.  По онова време Византия, България и Франкската империя /която е в процес на разпадане/,  са трите суперсили  в Европа.  Българските земи се простират от Днепър до Балатон и от Карпатите до Адриатика.

Борис I  приема Христовата вяра от византийски духовници. Скоро след това, обаче, той ги прогонва и кани папски свещеници, които малко по-късно пък  са заменени с гърци.  През 893 година обаче, и те са прогонени от България.

Защо всъщност Борис I налага християнството  в обширната България. Покръстването ускорява напредналия процес на взаимно проникване и сплотяване на различните етнически групи, които  населяват тогава страната. Именно в този процес кристализира българската народност, която е една от най-древните в Европа. народност, която е славянска по самосъзнание, език и култура, но която е взела много от прабългарите, траките и други етноси.

През 886 година по покана на Борис I в България пристигат учениците на равноапостолите Кирил и Методий. Те са посрещнати с големи почести  на границата от българския управител на Белград.  След това в столицата Плиска, както и в Македония възникват две духовни средища с огромно значение не само за българската и за славянската, но   и за европейската култура.

Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученици.  Борис I продължава своята мисия - да осигури на народа пълна политическа, верска и културна хегемония в Югоизточна Европа. През 893 година той свиква голям църковен събор.  Тогава, по негово решение, вместо
езическата Плиска,  за столица на България е провъзгласен Преслав.    На този събор  старобългарският  славянски език е обявен за официален в църквата и администрацията.

След това Борис I  се оттегля в манастир, спокоен, че е завършил делото на своя живот.
На негово място на трона се възкачва първородния му син Владимир, който обаче се опитва да възстанови езичеството. Тогава  Борис   за кратко напуска манастира и дава  доказателство за своята политическа принципност - той детронира своя наследник и го ослепява.  Така на престола  се възкачва Симеон.

Веднага след смъртта на Борис през 907 година, той е обявен на светец. Твърди се, че поне в първите векове след канонизирането му Борис е бил почитан не само в православния свят, но и в много страни, които са били подчинени на римския папа.
Автор: Тони