Борис I e един от най-великите български князе и владетели в Европа. Именно той въвежда българите в християнската религия.
Борис наследява от своите предшественици една силна и жизнена България. Той предприема много далновидни стъпки, които определят историческия й жребий.
Пред 864 година Борис се покръства заедно със семейството си, а година по-късно налага християнството на всички свои поданици. По онова време Византия, България и Франкската империя /която е в процес на разпадане/, са трите суперсили в Европа. Българските земи се простират от Днепър до Балатон и от Карпатите до Адриатика.
Борис I приема Христовата вяра от византийски духовници. Скоро след това, обаче, той ги прогонва и кани папски свещеници, които малко по-късно пък са заменени с гърци. През 893 година обаче, и те са прогонени от България.
Защо всъщност Борис I налага християнството в обширната България. Покръстването ускорява напредналия процес на взаимно проникване и сплотяване на различните етнически групи, които населяват тогава страната. Именно в този процес кристализира българската народност, която е една от най-древните в Европа. народност, която е славянска по самосъзнание, език и култура, но която е взела много от прабългарите, траките и други етноси.
През 886 година по покана на Борис I в България пристигат учениците на равноапостолите Кирил и Методий. Те са посрещнати с големи почести на границата от българския управител на Белград. След това в столицата Плиска, както и в Македония възникват две духовни средища с огромно значение не само за българската и за славянската, но и за европейската култура.
Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученици. Борис I продължава своята мисия - да осигури на народа пълна политическа, верска и културна хегемония в Югоизточна Европа. През 893 година той свиква голям църковен събор. Тогава, по негово решение, вместо
езическата Плиска, за столица на България е провъзгласен Преслав. На този събор старобългарският славянски език е обявен за официален в църквата и администрацията.
След това Борис I се оттегля в манастир, спокоен, че е завършил делото на своя живот.
На негово място на трона се възкачва първородния му син Владимир, който обаче се опитва да възстанови езичеството. Тогава Борис за кратко напуска манастира и дава доказателство за своята политическа принципност - той детронира своя наследник и го ослепява. Така на престола се възкачва Симеон.
Веднага след смъртта на Борис през 907 година, той е обявен на светец. Твърди се, че поне в първите векове след канонизирането му Борис е бил почитан не само в православния свят, но и в много страни, които са били подчинени на римския папа.
Автор: Тони
Борис наследява от своите предшественици една силна и жизнена България. Той предприема много далновидни стъпки, които определят историческия й жребий.
Пред 864 година Борис се покръства заедно със семейството си, а година по-късно налага християнството на всички свои поданици. По онова време Византия, България и Франкската империя /която е в процес на разпадане/, са трите суперсили в Европа. Българските земи се простират от Днепър до Балатон и от Карпатите до Адриатика.
Борис I приема Христовата вяра от византийски духовници. Скоро след това, обаче, той ги прогонва и кани папски свещеници, които малко по-късно пък са заменени с гърци. През 893 година обаче, и те са прогонени от България.
Защо всъщност Борис I налага християнството в обширната България. Покръстването ускорява напредналия процес на взаимно проникване и сплотяване на различните етнически групи, които населяват тогава страната. Именно в този процес кристализира българската народност, която е една от най-древните в Европа. народност, която е славянска по самосъзнание, език и култура, но която е взела много от прабългарите, траките и други етноси.
През 886 година по покана на Борис I в България пристигат учениците на равноапостолите Кирил и Методий. Те са посрещнати с големи почести на границата от българския управител на Белград. След това в столицата Плиска, както и в Македония възникват две духовни средища с огромно значение не само за българската и за славянската, но и за европейската култура.
Само в Охрид за 7 години са обучени 3500 ученици. Борис I продължава своята мисия - да осигури на народа пълна политическа, верска и културна хегемония в Югоизточна Европа. През 893 година той свиква голям църковен събор. Тогава, по негово решение, вместо
езическата Плиска, за столица на България е провъзгласен Преслав. На този събор старобългарският славянски език е обявен за официален в църквата и администрацията.
След това Борис I се оттегля в манастир, спокоен, че е завършил делото на своя живот.
На негово място на трона се възкачва първородния му син Владимир, който обаче се опитва да възстанови езичеството. Тогава Борис за кратко напуска манастира и дава доказателство за своята политическа принципност - той детронира своя наследник и го ослепява. Така на престола се възкачва Симеон.
Веднага след смъртта на Борис през 907 година, той е обявен на светец. Твърди се, че поне в първите векове след канонизирането му Борис е бил почитан не само в православния свят, но и в много страни, които са били подчинени на римския папа.