Мохамед е единственият човек в историята, постигнал огромни успехи, както на верско, така и на светско равнище. Той е със скромен произход, но е създал и разпространил една от най-големите религии в света и става политически водач.
Мохамед е роден през 570 година и произхожда от Мека, град в Южна Арабия - по онова време много изостанал район. Той останал сирак на 6 години и според преданията е бил неграмотен. Положението му се подобрява, когато на 25-годишна възраст се оженва за богата вдовица. До 40-годишна възраст Мохамед води нормален живот, който не впечатлява с нищо особено.
В Мека по онова време живеели малък брой евреи и християни и вероятно точно от тях Мохамед е възприел представата за един-единствен Бог, който господства в цялата Вселена.
На 40-годишна възраст той е убеден, че този исторически Бог /Аллах/ е влязъл в досег с него чрез Архангел Гавраил и го е избрал да разпространява истинската вяра. Три години той проповядва само на близки приятели и познати. А към 613 година започва да проповядва публично.
Когато започва да печели привърженици, властите започват да смятат Мохамед за опасен и той е принуден да напусне Мека, като заминава за Медина, където му предлагат пост със значително политическо влия ние. Именно това бягство се превръща в повратна точка в живота на Пророка Мохамед. Той установява, че в Мека не е имал толкова последователи, а в Медина те са много повече и скоро Мохамед придобива огромно влияние.
През следващите няколко години, когато последователите на Мохамед нарастват, се водят
много битки между Медина и Мека, а през 630 година той се завръща в Мека като завоевател. През следващите 2 и половина години арабските племена бързо се приобщават към новата религия. А когато Мохамед умира през 632 година, той вече е истински управник на цяла Южна Арабия.
Арабските бойци, които за първи път са обединени и вдъхновени от вярата си в един истински Бог, се впускат в поредица от изумителни завоевания. Те завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. През 642 година Египет е откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани.
Тези завоевания са постигнати под ръководството на най-близките приятели и последователи на Мохамед - Абу Бакр и Умар ибн ал-Хатаб. През 711 година арабските армии са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан, а оттам се насочват на север, като минават Гибралтарския проток и завладяват Кралство Испания.
Имало е сериозна опасност цяла християнска Европа да бъде покорена от мюсюлманите.
В прословутата битка при Тур обаче, през 732 година, мюсюлманските войски, които са напреднали до средата на Франция, са съкрушени от франките. Въпреки това, обаче,
бедуинските племена, вдъхновени от словото на пророка, създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и навсякъде, където мюсюлманите стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра.
Все пак не всички завоевания остават. Макар и да запазват вярата в Пророка, персийците си извоюват независимост от арабите. А в Испания, след повече от 7 века борба, християните си възвръщат целия полуостров. Но Месопотамия и Египет, които са били люлки на древна цивилизация, остават арабски и владеят целия северноафраикански бряг.
Новата вяра днес има десетки милиони последователи в Африка и Средна Азия, Пакистан, Северна Индия и Индонезия.
Както всички религии, ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи. Мохамед е създателят и на ислямското богословие, и на главните етични и морални принципи на исляма. Освен това, той има ключова роля в разпространението на новата вяра и в създаването на нейните обреди. Той е автор и на мюсюлманското свещено писание - Корана, сборник от Мохамедови прозрения, вдъхновени според него свише.
По-голямата част от тях са преписани - повече или по-малко вярно, още докато Мохамед е бил жив, а дълго след неговата смърт, са събрани в меродавен сборник. Ето защо, Коранът отразява Мохамедовите мисли и идеи достоверно.
Мохамед е водеща фигура, както от религиозна, така и от светска гледна точка. А като двигателна сила на арабските завоевания, той може да бъде поставен на първо място като най-влиятелния политически водач на всички времена. Защото арабските завоевания през 7-ми век продължават и днес да играят важна роля в човешката история. Ето защо, това съчетание на светско и верско влияние дава основание Мохамед да бъде смятан за една от за най-влиятелните фигури в историята на човечеството.
Автор: Тони
Мохамед е роден през 570 година и произхожда от Мека, град в Южна Арабия - по онова време много изостанал район. Той останал сирак на 6 години и според преданията е бил неграмотен. Положението му се подобрява, когато на 25-годишна възраст се оженва за богата вдовица. До 40-годишна възраст Мохамед води нормален живот, който не впечатлява с нищо особено.
В Мека по онова време живеели малък брой евреи и християни и вероятно точно от тях Мохамед е възприел представата за един-единствен Бог, който господства в цялата Вселена.
На 40-годишна възраст той е убеден, че този исторически Бог /Аллах/ е влязъл в досег с него чрез Архангел Гавраил и го е избрал да разпространява истинската вяра. Три години той проповядва само на близки приятели и познати. А към 613 година започва да проповядва публично.
Когато започва да печели привърженици, властите започват да смятат Мохамед за опасен и той е принуден да напусне Мека, като заминава за Медина, където му предлагат пост със значително политическо влия ние. Именно това бягство се превръща в повратна точка в живота на Пророка Мохамед. Той установява, че в Мека не е имал толкова последователи, а в Медина те са много повече и скоро Мохамед придобива огромно влияние.
През следващите няколко години, когато последователите на Мохамед нарастват, се водят
много битки между Медина и Мека, а през 630 година той се завръща в Мека като завоевател. През следващите 2 и половина години арабските племена бързо се приобщават към новата религия. А когато Мохамед умира през 632 година, той вече е истински управник на цяла Южна Арабия.
Арабските бойци, които за първи път са обединени и вдъхновени от вярата си в един истински Бог, се впускат в поредица от изумителни завоевания. Те завладяват цяла Месопотамия, Сирия и Палестина. През 642 година Египет е откъснат от Византийската империя, а персийските войски са смазани.
Тези завоевания са постигнати под ръководството на най-близките приятели и последователи на Мохамед - Абу Бакр и Умар ибн ал-Хатаб. През 711 година арабските армии са прегазили Северна Африка чак до Атлантическия океан, а оттам се насочват на север, като минават Гибралтарския проток и завладяват Кралство Испания.
Имало е сериозна опасност цяла християнска Европа да бъде покорена от мюсюлманите.
В прословутата битка при Тур обаче, през 732 година, мюсюлманските войски, които са напреднали до средата на Франция, са съкрушени от франките. Въпреки това, обаче,
бедуинските племена, вдъхновени от словото на пророка, създават империя, която се простира от Индия до Атлантическия океан и навсякъде, където мюсюлманите стъпват, следва масово приобщаване към новата вяра.
Все пак не всички завоевания остават. Макар и да запазват вярата в Пророка, персийците си извоюват независимост от арабите. А в Испания, след повече от 7 века борба, християните си възвръщат целия полуостров. Но Месопотамия и Египет, които са били люлки на древна цивилизация, остават арабски и владеят целия северноафраикански бряг.
Новата вяра днес има десетки милиони последователи в Африка и Средна Азия, Пакистан, Северна Индия и Индонезия.
Както всички религии, ислямът упражнява огромно влияние върху битието на своите последователи. Мохамед е създателят и на ислямското богословие, и на главните етични и морални принципи на исляма. Освен това, той има ключова роля в разпространението на новата вяра и в създаването на нейните обреди. Той е автор и на мюсюлманското свещено писание - Корана, сборник от Мохамедови прозрения, вдъхновени според него свише.
По-голямата част от тях са преписани - повече или по-малко вярно, още докато Мохамед е бил жив, а дълго след неговата смърт, са събрани в меродавен сборник. Ето защо, Коранът отразява Мохамедовите мисли и идеи достоверно.
Мохамед е водеща фигура, както от религиозна, така и от светска гледна точка. А като двигателна сила на арабските завоевания, той може да бъде поставен на първо място като най-влиятелния политически водач на всички времена. Защото арабските завоевания през 7-ми век продължават и днес да играят важна роля в човешката история. Ето защо, това съчетание на светско и верско влияние дава основание Мохамед да бъде смятан за една от за най-влиятелните фигури в историята на човечеството.