Търновската конституция е приета на 16 април 1879 година във Велико Търново

Първата българска конституция - Търновската  /официално ‘Конституция на Българското княжество’/,  е приета на 16 април 1879 година от Учредителното събрание във Велико Търново след берлинския конгрес /от 13 юни-13 юли 1878

2011-04-16 15:52:52
Търновската конституция е приета на 16 април 1879 година във Велико Търново
Първата българска конституция - Търновската  /официално ‘Конституция на Българското княжество’/,  е приета на 16 април 1879 година от Учредителното събрание във Велико Търново след берлинския конгрес /от 13 юни-13 юли 1878 г. /

Проектът за Органически устав за държавното устройство на българското княжество е изготвен в канцеларията на Временното руско управление и съгласуван с български общественици и руска имперска комисия. Конституцията е създадена   в традицията на българските интелектуалци от освободителните борби и с участието на юристи и други българи, получили висшето си образование в елитни Западноевропейски университети.

Учредителното събрание, свикано на 10 януари 1879 г. внася големи промени в Проекта, вкл. промяна на наименованието му. При това обсъждане се формират две групи – либерали и консерватори, като в повечето случаи се налагат схващанията на първите.

Търновската конституция цели да закрепи юридически социално-икономическите и политическите  изменения в българското общество след  Освобождението.

Съгласно член 4 „Българското царство е монархия наследствена и конституционна, с народно представителство.“ Конституцията определя функциите  компетентността  на централните органи на държавна власт. Предоставят се широки пълномощия на  монарха във вътрешния и международния живот на страната. С нея се прокламира министерска отговорност, депутатска неприкосновеност и общинско самоуправление.

Новаторска и прогресивна за времето си с либерален характер, Търновската конституция утвърждава принципа на личната неприкосновеност и  частната собственост като основа на производствените и обществени отношения,  свободата на печата и правото на  сдружавания и др.

От друга страна, съобразно Конституцията си Българското княжество се определя като конституционна монархия, а не като парламентарна монархия – властта на монарха е вкарана в рамки, но той има водеща роля. Той е титуляр и на законодателната (съвместно с Народното събрание), и на Изпълнителната (сам назначава министрите - чл. 152) власт, а съдебната действа пак от негово име.

С измененията на Търновската конституция през 1893 и 1911 г.  се намаляват правата на Народното събрание, а  се засилва монархическата власт.

Конституционоустановеният ред в Княжевство България е многократно потъпкван. През 1881 година  Конституцията е временно суспендирана, през 1923 г.  е извършен военен преврат, След 19 май 1934 година  дълги години държавата се управлява с наредба-закон при фактически суспендирана конституция.

След 9 септември 1944 година  Търновската конституция е отменена частично, а на 4 декември 1947 г. VI-то  Велико народно събрание  я заменя с Конституция на Народна Република България.

43 години по-късно, след падането на комунизма, през 1990 година  бе гласувана новата Конституция на Република България. Автор: Тони

ОЩЕ ЗА...

КОМЕНТАРИ

Влез или се регистрирай за да пишеш...

Вход и регистрация

ЛЮБОПИТНО

 
Нагоре
Към пълната версия